The Hike 2011 Bulgarian

Posted by on July 13, 2012

movie image

Download subtitles of The Hike 2011 Bulgarian

Помощ!
Сет! Адам!
Помогни ми. Пъхни го там.
Не го дърпай!
– Няма да го дърпам. Спокойно.
Бягайте!
– Хей, хей, какво…
Бягайте!
– Какво става?
Бягайте!
Върви!
– Джема!
Адам!
– Рейч!
ИЗЛЕТЪТ
Превод и субтитри
KikoDraka
Ставайте, момичета.
Много е рано. Не мога да повярвам,
че пътувахме толкова време
и още не сме пристигнали.
Трябва да си развълнувана.
Приеми го като приключение.
Да, но трябва ли да почва така рано?
– Хайде, слизайте от колата.
Кейт ще пристигне всеки момент.
Как се справя тя? Не съм я чувала.
Добре, но не мисля,
че ще й се говори за това.
Не бива да я виним, че напусна
армията. Там е пълно с опасности.
Достатъчно по темата. Това пътуване
е за нас, така че се забавлявайте.
Здравейте, момичета.
– Хей, добре ли си?
Радвам се да ви видя.
– Готин цвят на косата.
Как сте вие?
– Добре са. Спаха през целия път.
Не бъди гадна толкова рано.
– Благодаря ти, че организира това.
Липсваше ми.
– Къде е Тори?
Вярвате или не, това момиче ще украси
корицата на списание “Съп Гърл”.
Нямам търпение да го видя.
Взела съм супа, ориз, спагети
и от ония самопочистващи се прибори.
Аз пък взех най-яките палатки.
Водоустойчиви са. За нас най-доброто.
А Тори сигурно е по организацията?
– Написала е писма на родителите ни.
Говорих с майка ти за…
– Добре. Отивам за закуски.
Вземи списания.
– За мен шоколадови понички.
Изглежда ми добре.
– Задържа го в себе си.
Ето я и нея.
Още ли е с този тип?
Истински задник е.
Очаква те турне за два месеца.
Връщаш се за 5 минути и хукваш с тях.
Помисли ли за мен?
– Какво за теб?
Как мога да знам какво правиш, като
не ми казваш къде и с кого отиваш.
Какво става?
– Нещата излизат от контрол.
Какво искаш да знаеш?
– Дойде си за пет минути
и пак изчезваш с тия кучки. А аз?
– Писна ми. Приключих с теб.
Какво? Късаш с мен?
Никъде няма да ходиш, мамка ти!
Не ме пипай! Боли ме!
Не я пипай, копеле!
– Хайде. Да си вървим.
Трябваше да го зарежеш отдавна.
Тръгвай.
Зарязваш ме? Ще я видим тая работа.
За какво беше всичко това?
– Добре ли си?
Добре съм.
– Защо си още с него?
Този път окончателно приключих.
– Казвала си го хиляди пъти.
В армията научих едно полезно нещо.
Кога да се обърна и да си тръгна.
Да, разбрах.
– Сериозно ти говоря.
Трябва да се вслушваш в разума си
и в думите на приятелките си.
Къде се научи да удряш така?
– От тренировките ми.
Част от военното обучение е.
– Явно затова си била там.
Всичките тези правила не бяха за мен.
– Добри движения. Да можех и аз така.
Ще те науча.
– Ще мога да дам урок на нейния.
Брутална си.
– Вече е бивш.
Трябва да знаеш кога да си тръгнеш.
– Така си е.
Стресиращо начало на деня.
Ще пусна нещо.
Какво не ми харесваш на вкуса?
– Само да не е Кайли.
участват
БАРБАРА НЕДЕЛЯКОВА
ЗАРА ПИТИЪН
БЕН ЛОЙД ХОЛМС
ДОМИНИК ЛЕ МОНЯН
ДАН КАРЪН
ЛИЗА МАРИ ЛОНГ
ДЖЕМА БОЛТ
СТЕФАНИ САЙДАТЪН
АДАМ ЙАНГ
НАТАЛИ ХЮС
КАША БАЙОР
ТАМЕР ХАСАН
ШОНА МАКДОНАЛД и др.
оператор
ДЖЕЙМС ФРЕНД
музика
САЙМЪН РИЧАРДСЪН
режисьор
РУПЪРТ БРАЙЪН
Тук ли е?
– Да. Така казва картата.
Какво друго казва?
– Че не познава добре този път.
Насред пущинака сме,
а още не сме започнали похода.
Да го направим.
– Не е като да възпитаваш пет годишни
или да се занимаваш с идиоти в банката.
– Да си модел също е трудно.
постоянно да си на път…
– Сигурно е адски трудно.
Някой е довел една пет годишна.
– Хайде, момичета. Грабвайте раниците.
Тори, какво, по дяволите, е това?
– Какво?
Какво толкова?
– Не можеш да вървиш с толкова багаж.
Не я винете, че си е взела Прада.
Какво си сложила вътре?
– Всичко вътре ми е нужно?
Да, виждам.
– Какво е това?
Как ще го използваш?
– Това определено не ти трябва.
Тук няма електричество.
– Зарядното ми трябва за телефона.
Момичета, да тръгваме вече.
– Натъпкала си боклуци.
Внимавай.
– Какво е това?
Дай ми го.
– Конци за зъби…
Половината неща не ти трябват.
– Добре де.
Не, това ми трябва. Готова съм.
Така ли ще оставим колата?
– Ами не виждам паркинг.
Май нямаме избор. Кейт, това ли е?
– Да. Това е.
Разстоянието е 8 км.
Трябва да стигнем до 13 ч.
Какво ще стане в 13 ч?
– Ще обядваме?
После ще продължим на северозапад,
следвайки залеза до 18 ч.
Вечерята.
– Вече съм гладна.
Готови ли сте за приключението?
Да, шефе.
– Откачалки.
Дали да не спуснем гюрука?
– Не. Всичко е наред.
Следващите три дни ще е само слънце.
– Добре, че си взех банския.
Аз ще се пека гола.
– Ти сериозно ли?
Добре ли си?
– Стреснах се.
Птиците ме атакуваха.
– Заради косата ти.
Какво ми е на косата?
– Нищо. Птиците я харесват.
Млъквайте.
Да не е спала с агента си?
– Със стария, сега има нов.
Постоянно ги сменя.
– Новият се казва Крис.
Сама си прави изводите.
– Ало. Чуваш ли ме?
Ало? Не разбрах за полета?
Сигналът е супер слаб. Прекъсна.
Добре.
– Как така добре? Беше важен разговор.
Това е нелепо.
– Върни ми телефона.
Трябва да пиша на Дийн.
Не му казах къде съм.
Благодаря ти, че ми помогна по-рано.
– Дийн е истински психар.
Дори той не може да те намери тук.
– Надявам се.
На какво разстояние е хижата?
– Каква хижа?
Не ми казвайте, че няма хижа.
– Няма. Ще спим на открито.
Нали това е да лагеруваш.
– Лагер на палатки.
Гадно е на открито.
– По-удобно е от леглата в някоя хижа.
Ти май си сериозна?
Пристигнахме.
– Красиво е. Донякъде.
Това е пресъхналото корито.
– Добре.
Да продължаваме.
– Не може ли да си починем за малко?
Трябва да продължаваме.
Искам тоалетна.
– А аз обхват на телефона.
Имам слаб мехур. Кейти?
– Къде ми е телефонът?
Хайде пак се почва.
Намери ли го?
– Не. После ще го потърся пак.
Страшно е, но ми се иска да разгледам.
– Много си смела.
Нямаме екипировка за пещери.
Без такава може и да не излезеш от там.
Какво имаш предвид?
Ще се подхлъзнеш, ще си удариш
главата и няма да излезеш повече.
и сама ще си си виновна.
– Да. Хората се губят всяка година.
Най-често заради неблагоразумието си.
– Вече не ми се ходи там.
Пък и сигурно е пълно с прилепи.
Те обичат да се завират в косите.
Мразя прилепи.
Дори ти няма да се справиш, Тори.
Все едно танцуваш Лимбо.
– Лесно ти е да го кажеш.
Момичета, елате да видите.
– Дано нямам буболечки в косата.
Какво?
– Паяци и други буболечки.
Това ще ви хареса.
Хлъзгаво е. Внимавайте.
– Няма да умреш, я.
Господи, бих умряла тук.
За нещастие няма обувки на ниски цени.
– Много смешно.
Бъдете внимателни.
– Хайде да се снимаме.
Къде ми е апаратът?
– Ще ползваме моя.
Съберете се по-близо.
Може ли да видя?
– Изглеждам ужасно.
Наистина бих умряла тук.
Предлагам да продължим
преди да умираме.
Сега вече се страхувам.
– Катеренето е трудно.
Просто стъпвай внимателно.
– Правете като момичетата в армията.
Това място наистина е страхотно.
Ако прекосим реката тук,
ще стигнем до мястото навреме.
Не може ли да лагеруваме тук?
– По-добре да продължим.
Все едно сме минали 600 км.
Не си чувствам краката.
Мисля, че мястото е добро за къмпинг.
– Нали се разбрахме да вървим до 18 ч.
Да. Предлагам да продължим.
Ще направим лагера край езерото.
Почти сме там.
– Няма ли да спрем за по глътка вода?
А какво ще кажете за по едно от това?
– Господи.
Защо ли не съм изненадана?
– Май си имаш тайни запаси.
Подай насам.
– Правилното стъкло е това.
Това вече е друго нещо.
– Чувствай се като у дома си, Кейт.
За какво ще пием?
– За мъжете.
Наздраве.
– За приятелството.
За приятелските ласки на водата.
– Не. Тя наистина ще го направи.
Няма да го направи.
– Ще измръзнеш. Господи.
Да не се шегуваш?
– Готви се да скочи…
Как е там?
– Тя го направи.
Студено ли е?
– Как е водата?
Върнал си се. Хвана ли нещо?
Какво значи дали съм хванал нещо?
Това изглежда отвратително.
Докато се опитвам да намеря храна,
поне можеш да ги измиеш.
Не ми говори така.
Не съм ти слугиня.
Я да мълчиш!
– Приятели, хайде стига.
Какво зяпаш? Гледай си съчките…
– Какъв ти е шибаният проблем?
Трябва да се научиш
на елементарно уважение.
Да продължаваме.
Нали харесваш психопати?
– Не, благодаря.
Не мислех,
че ще срещнем някой в тази гора.
Може ли да погледна картата?
– Не ви ли изглеждат странни?
Аня, да вървим.
Трябва да заложим капаните.
Тук е истинска джунгла.
Е, поне прилича на джунгла.
Звучиш така, сякаш си била в джунгла.
– Няма да изкара и 5 минути без нас.
Тук е страхотно.
Трябва да намерим път до горе.
– По дяволите!
Стига де.
– Няма да мъкна багажа чак до там.
Ще бъде безсмислено изморително.
– Нали уж гонехме час?
Тогава да оставим раниците тук.
– Както кажеш.
Така е добре.
– Хей, изчакайте ни.
Супер. Хвани се за ръба.
Точно така. Добра работа.
Какво стана там, приятелю?
– Пръстът ми се заклещи в скалата.
Наистина се заклещи.
– Важното е да продължиш напред.
Който слезе пръв получава 50 кинта.
– Дадено.
Съгласен.
След мен.
– Предполагам, че наградата не е секс.
Нещо ме ухапа по задника.
– Мечтай си.
Чудя се как се побира там.
По дяволите!
Здравейте, момичета.
– Здравейте ли? Почти ми счупи врата.
Да не ви стреснах?
– Глупости. Това беше безразсъдно.
Здравейте.
– Привет.
Не искахме да стане така.
– Знаем това.
Какво правите тук?
– Момчешки уикенд. Малко катерене.
А вие? Кое е накарало 5 привлекателни
момичета като вас да скитат в гората?
И ние си имаме уикенд.
Малко приключения. Изследваме
възможностите си. Такива неща.
Хей, това изглежда забавно.
Можем ли да пробваме?
С твоите нокти?
Може да не са подходящи за катерене,
но са идеални за други неща.
Със сигурност.
– Ще ни покажете ли нещо или какво?
Моля?
– Хайде, покажете кое какво е.
Това е въжето.
– Това го схванахме.
Аз съм Итън.
– Тори.
Лиан.
– Дейвид.
А това там е Кейт.
Изглежда си в добра форма.
– Защото съм модел.
Не съм сигурна. Може би по-късно.
Тук се пъха крака.
Как ти се струва?
– Добре. Нямам думи за тия момчета.
Няма други мъже в радиус от 30 км.
– Тори не може без мъжко внимание.
Нали си е платила…
– Да. Точно така.
Какво да правя сега?
Звучи ми почти невъзможно
да стигнем.
По-добре да отидем на мястото утре,
след като момичетата си починат.
Така или иначе ще трябва да направим
лагера, преди да се стъмни.
Все още нямам сигнал.
Приятели?
Извинявай.
– Приятели?
Трябва да разпънем палатките
преди да се стъмни.
Благодаря ти за…
– Благодарим ви, че ни показахте…
И вие ли ще лагерувате наоколо?
Така мислим.
– Имаме място отзад зад скалите.
Ще слезем до езерото. Ще се видим там.
– Да се надяваме.
Чувствайте се свободни
да ни дойдете на гости.
Чао, момчета.
Хайде.
– На къде? Към северната стена?
Какво ще кажете за западната?
– Това е трудно изкачване.
Пъзльо.
– Пак се започва.
Вече изглеждате развълнувани.
– Защото вече имаме причина.
Само за едно си мислите.
– Поне имам усмивка на лицето.
На път съм
да се хвърля от някоя скала.
Трябва да опънем палатките
и да запалим огън.
Хайде, вие трите.
Аз ще потърся разпалки.
– Не се бави. Умирам от глад.
Някой знае ли как се разпъва палатка?
– Почти.
Пръчка А в пръчка Б…
Кой е там?
Има ли някой?
Итън, не се бъзикай.
Трябваше да се погледнеш.
Все едно си видял призрак.
Както и да е.
Къде са останалите?
– В лагера.
Аз събирам дърва за огъня.
– Май нямаш голям успех.
Не. Къде са момчетата?
– Перчат се някъде.
На Ели би й харесало.
– Така очевидно е какви са.
И предполагам ти не си като тях?
– Не. Не съм.
Можеш да вземеш тези.
– Мерси. Много мило от твоя страна.
По дяволите! Треска.
– Дай да видя.
Няма нищо.
– Нека погледна.
Благодаря. Ти си моя спасител.
Та къде се подвизавате?
– Точно до скалите.
Намерихте ли плажът на езерото?
– Да. Мястото е хубаво.
Красиво е там, нали?
– Разкошно.
По-добре да тръгвам.
Мой ред е да приготвям вечерята.
Тогава да те пускам да вървиш.
Аз не съм натоварена с готвене.
За щастие момичетата ще приготвят
нещо вкусно. Умирам от глад.
Може би ще се видим по-късно?
– Да.
Катеренето беше забавно.
– Да, но не се справих добре.
Извадихме късмет, че срещнахме жените.
– Определено.
Какво става там?
– Да проверим.
Какво зяпаш бе?
– Моля?
Добре ли сте?
– Нищо ми няма.
Добре е. Сега се омитайте.
– Внимавай как разговаряш с хората.
Нима?
Вие трябва да внимавате.
– Не бери грижа за мен.
Зарежи ги.
– Страхливец. Какво като държи брадва?
Трябва да поставим още капани.
Хайде.
– Смотаняк.
Ще си имаме голям лагерен огън.
– Ще разпускаме под звездното небе.
И ще четем
последният брой на “Съп Гърл”.
Позьорка.
– Дай да видя.
Класика.
– Къде точно се намира тоалетната?
Можеш да отидеш там, там или там.
Гледай да не те ухапе змия по дупето.
– Мина ми желанието.
Ще ми услужиш ли с нож?
– Има няколко в мешката.
Къде?
– В раницата.
Това беше ножът на Джак.
– Съжалявам. Не съобразих.
Не. Използвай го.
Съжаляваме за случилото се с него.
– Благодаря.
Може ли да попитам, какво всъщност
стана? Ако не искаш не ми казвай.
Просто се опитвам да разбера.
Ние…
транспортирахме затворници.
Подразделението на Джак
беше избрано за конвой.
Бяхме ударени от мина.
Изгубихме връзка.
Атакуваха ни от всички страни.
Двама от нас лежаха ранени.
Джак се опита
да ги прикрива от джипа.
Трябваше…
да измислим
как да се измъкнем от там.
Когато всички шансове са срещу теб,
действаш, без да мислиш.
Той не успя…
Плати цената…
Господи! Така съжалявам.
Въобще не предполагах…
Ще се разходя.
– Добре.
Представяш ли си да се случи
на някой твой близък?
Не мога да си го представя.
Досега не съм срещнала никой,
който да ми стане така близък.
На мен ли го казваш?
Бившият ми е психопат.
Така е. Психопат е.
– Всички са или скучни, или плейбои.
Безсилна съм.
– Какво мислите за момчетата от днес?
Не бяха лоши.
– Хайде де.
Да си приготвим нещо за ядене.
Помощ! Помощ!
По дяволите! Не!
Проклети лисици.
Момичета? Къде сте?
Сигурна съм, че минахме по този път.
– Не знаем дали Чарли е там.
Няма как да разберем, ако не проверим.
– Не трябваше да напускаме лагера.
Кейт ще се чуди къде сме.
– Не беше длъжна да идваш.
Да не искате да остана сама?
– И с нас не можеш да си в безопасност,
защото може
да те нападне гигантски женояд.
Знаете ли въобще къде им е лагера?
Досега не сме видели нищо.
Ще е по-добре да продължим сутринта.
– Идеята е добра.
Момичета?
– Идваме.
Загазихме.
Тук сме.
– Къде бяхте?
Защо сте оставили котлона без надзор?
– Тръгнахме да търсим другия лагер.
Уж щяхме да сме по момичешки,
а вие преследвате мъже.
Каква почивка ще е без момчета?
– Случайно да сте мяркали Чарли?
Няма я вече от доста време.
– Сигурна съм, че е добре.
Може би ще е по-добре да хапнем,
докато я чакаме.
Какво е това там?
– Прилича на светлина от фенерче.
Може да е Чарли.
– Или онези, които срещнахме днес.
Може да е ранена
и затова да я няма още.
Да проверим.
Стойте в близост.
Фенерче е.
– Но на кого е?
Стойте наоколо.
Щях да получа сърдечен удар.
– Ще хвърлите ли една бира?
Вие сте идиоти. Пълни идиоти.
– Какво чакате, момичета? Скачайте.
Студено е.
– Не си нося банския.
И аз…
– Нито пък ние.
Ще влезем ли? Какво мислите?
– Защо не.
Хайде.
Идваш ли?
Излизам.
– Аз също.
Хайде де.
Ще ми помогнеш ли?
– Просто се забавляваме.
Да, смешничко е.
– Хей, водата е студена…
Не е чак толкова студена. Вие се
киснете тук, а аз ще потърся Чарли.
Трябва да тръгваме.
– Върнете се, де.
Тук е по-забавно.
Трябва да намерим Чарли.
– Добре ли е тя?
Дали не й се е случило нещо?
– Не знам, но ще започнем от лагера.
Елате с нас. Дейвид може да я е видял.
– Или са заедно.
Едва ли.
– Но е възможно.
Аз мога да отида до техния лагер
и ако е там да я доведа.
Идеята не е добра.
– Ако и аз отида с нея
шансът да се изгубим се смалява.
– Вие ги заведете до там,
а аз ще отида с тях.
– Добре, но не се бавете много.
Разбрахме се.
Може ли да ти ползвам хавлията?
Цялата съм подгизнала.
Може да се е заблудила сред скалите
или надолу по реката. Кой знае?
Паниката няма да ни помогне.
Трябва да запазим самообладание.
Кейт, какво има?
Мисля си за хората, които видяхме.
– Мъжът с двете момичета?
Да. Може да са виждали Чарли.
Ще проверим ли?
– Не изглеждаха приятелски настроени.
Джони може да дойде с нас.
– Разбира се.
Добре.
Пречи ли ти?
– Няма проблем.
– Като я намерим се връщаме обратно.
Има ли някой тук?
Търсим нашата приятелка.
– Няма ги. Да си вървим.
Трябва да огледаме.
– Недей! Не я отваряй!
Кейт, спри!
Казах ти, че ще е забавно.
– Няма никой.
Нещо интересно?
– Не.
Какво беше това?
– Просто лисица.
Наоколо гъмжи от тях. Хайде.
Какво е това?
– Заек.
Защо са му направили това?
– Одрали са го, за да го изядат.
Хайде, да си вървим.
– Къде са те?
Тук е като бунище.
– Може ли вече да си ходим?
Никъде няма да ходим,
докато не открием Чарли.
Какво видя?
– Стойте плътно зад мен.
Това животинска кръв ли е? От заека?
Със сигурност.
Стойте там.
– Искам да се махна от тук.
Тя ли е?
– Не се приближавайте.
Ели? Почакай
– Не е тя!
Едно от момичетата от този лагер е.
Хайде!
Дали да не потърсим приятелките ти?
– След малко.
Къде е вашият лагер?
– Наблизо.
Желая те!
Почакай. Какво става там?
Почакай, Тори.
– Чарли?
Какво, по дяволите, става тук?
Махни се от нея!
Искам да се махна от тук.
– Какво става, Итън?
Какво си мислиш, че правиш?
– Какъв ти е проблема?
Вече те предупредих веднъж.
Итън, какво става?
– Предупредих те, че тази е за мен.
Отведи я обратно в лагера.
– Какво става тук?
Чарли ли беше? Кой беше това?
– Не зная!
Трябва да се успокоиш. Ела тук.
Ще се справим с това.
Не може да е била Чарли.
Какво правиш?
Махни се от мен, откачалник!
– Какво имаш предвид?
Целуна ме.
– Не съм откачен.
Защо го каза?
– Връщам се при другите.
Никъде няма да ходиш.
трябва да изчезваме от тук.
Сама го каза.
Да знаеш кога да се оттеглиш.
Момичето е мъртво!
Моля те да се махаме!
– Бъди готова!
Побързай!
– Кейт.
Хайде. Движи се!
Къде отиваме?
– Намираме момичетата и изчезваме.
Хвани ми ръката.
Пази тишина и загаси фенерчето.
Съжалявам. Старая се.
Не се шегувам. Запази спокойствие.
– Това Ели ли е?
Стой тук!
Ели, чуваш ли ме? Ели?
Господи!
Стой там!
Ще те измъкна от тук.
И сега?
– Остави я там.
Ще се върнем за нея после.
Сега трябва да хванем другите.
Господи! Не исках!
– Къде е приятелят ми?
Трябва да го намеря.
– Тези са животни.
Да вървим.
Ще я погребем после, преди изгрев.
Тежи.
Джони, претърси им палатките.
Гладен съм.
Хайде, приятел.
Храната няма да се сготви сама.
Възлите ти стават все по-добри.
– Да. Двоен е.
Не искаме да се повтори миналия път.
– Не, не искаме.
Не мога да гоня никой повече.
– И аз. Скапах се.
Това е заради катеренето на слънце.
Изтощително е.
Пак имаме чили тас кебап.
– Сготви го по твой вкус.
Така.
Мисля, че е останал малко хляб.
Наглеждай храната. И тези двете.
У нас в Хърватия
слагаме всичко в едно гърне,
бъркаме го, заедно с всички
подправки и зеленчуци.
Спокойно. Спокойно.
Да видим сега колко си борбена.
Колко още?
– Пет минути. Не е готово.
Само толкова ли можеш?
Искаш ли да опиташ?
Тихо. Всичко е наред.
Само трябва да поискаш. Погледни ме.
Гледай ме в очите.
Може би първо трябва да отида при нея.
Докато ти дойде настроението.
Моля те! Не я докосвай!
Разкрачи се!
Ще те убия, мамицата ти!
Не мога да ви оставя
за пет скапани минути.
Млъквай, мамка ти!
– Как, по дяволите, се е развързал?
Откъде да знам?!
Трябва да се махна от тук.
Идвам!
Не, моля те!
Виж какво направих заради теб!
Какво става, по дяволите?
Кой от вас, смешници, го върза?
Джони.
Хайде, приятелю, яденето е готово.
– Тоя смотаняк ме удари.
Него със сигурност го заболя повече
ако може да се каже, че ме боли.
Ако се беше взел в ръце, сега щеше
да е жив. Взимам тази за мен.
Итън, нали се разбрахме
моделът за теб, Ели за мен.
Това беше преди.
Но това не е честно…
– Млъквай!
Бъде честен, Итън.
– Имаме достатъчно. Къде е твоята?
Мамка му! Вони!
Изкарай я от палатката.
Прави с нея каквото искаш,
но ако остане тук,
няма да изтърпя смрадта.
Отвратително!
Итън, обеща ми. Разбрахме се…
– Ще я имаш, когато свърша с нея.
Хвани й ръцете.
Направи свестен възел, Джони.
Толкова си красива.
Гади ми се от теб.
Гади ти се?
Опитах се да бъда нежен.
Но щом не ти харесва така…
мога да бъда и по-груб.
Остави я, Джони.
Ще я имаш, когато приключа.
Извинявай за по-рано…
Не трябваше да ни прекъсват.
Всичко ще е наред.
Ето така.
Ще се държиш прилично, нали?
Ако ме отвържеш,
можем да го направим както трябва.
Ако ми се съпротивляваш,
ще съжаляваш.
Да. Да.
Съжалявам, съжалявам!
– Значи наистина ти харесва грубо.
Съжалявам.
– С основание.
Казах ти да не се съпротивляваш.
– Извинявай. Паникьосах се.
Ако ме пуснеш,
обещавам да не казвам на никого.
Обещаваш?
Ще се прекръстиш ли?
И да умреш, ако лъжеш?
Наистина ли ме мислиш за толкова тъп?
Няма начин да си тръгнеш от тук.
Нищо лошо не сме ви направили.
Не искам да умра.
Нищо лошо? Дошли сте тук
без никакви предпазни средства.
Какво мислеше, че ще стане?
Чакай. Къде мислиш, че отиваш?
не можеш да си ходиш
преди да сме си изкарали добре.
Ненормалник! Защо правиш това?
Това е игра,
в която аз определям правилата.
Другите имат жалки извинения.
Джони иска да е желан,
защото майка му не го е обичала.
Дейвид харесва мъртви момичета,
защото не могат да му избягат.
Сами си го изпросихте.
– Жалък си…
да нападате жени…
Майната ти, загубеняк!
Ти си губещата! Те са губещите!
Вие сте тези,
които няма да го преживеят. Не аз.
Искаш да знаеш защо го правя?
Защото мога!
Махни се от нея, болно копеле!
Какво, по дяволите?
Итън!
Итън!
Тичай!
Ставай!
Заболя ме, по дяволите!
Продължавай!
– Момичетата?
Мъртви са.
– Какво?
Вземи го!
– Какво?
Ножът на Джак.
– Къде сме?
Кейт?
Трябва да стигнем
до пресъхналото корито.
Къде е то?
Да вървим.
Това ли е пътят?
Тичай!
– Не мога повече!
Майната ти!
Ели, бягай! Не!
Итън…
Бягай, шибана кучко!
Къде мислиш, че отиваш?
Майната ти!
Виж каква бъркотия сътвори. Само
неприятности носиш. Малка, глупава…
Почакай!
Чакай!
Спри!
Помогнете ми!
По дяволите! Какво е станало?
Трябва да се махнем оттук.
Едни мъже ме нападнаха в гората.
Къде е Тори?
– Мъртва е.
Какво искаш да кажеш
с това “мъртва е”?
Ранена си. Ела в колата.
Това е той!
Той е!
Бягай!
Имам нещичко за теб.
Шибан психар!
Какво си сторил на Тори?
Помощ!
Помощ!
Помогнете ми!
Моля ви, помогнете.
Помогнете ми.
– Какво става там?
Кой е? Какво става?
Помогнете ми, моля ви!
Опитват се да ме убият.
– Махайте се! Ще извикам полиция!
Господи!
Опитват се да ме убият!
Приятелите ми са мъртви!
– Какво се е случило?
Боже, кървиш! Ръката ти!
Какво е станало с ръката ти?
Дай да погледна. Само ще погледна.
Ще повикам линейка.
Постой тук.
Свържете ме с полицията.
Ще е нужна и линейка.
Има една жена в кухнята ми.
Нападнали са я.
Не, не знам как се казва…
Костта й се подава. Побързайте…
– Ало. Ало?
Почакай…
– Този мъж се опита да ме убие.
Тези болни копелета
убиха приятелите ми.
Бутнаха ме от скалата…
– Не разбирам за какво говориш.
Ало? Проклет телефон.
Здрасти, скъпа. Станала си рано.
Дойдох само да взема резервно въже.
Добре ли си? Какво се е случило?
– Къде ти е колата?
Закъсах. Защо?
– Има ранена жена вкъщи.
Стой далеч от мен!
– Какво правите?
Господи! Добре ли си?
Нужна й е медицинска помощ.
Обади ли се за линейка? Хелън?
Нападнали са я в гората.
Какво ти е на лицето?
От катеренето е.
– Не е вярно. Белезите му са от мен.
Какво?
– Аз го одрах по лицето.
Не й вярваш, нали?
Обади ли се на полицията?
Да, но прекъсна.
Ще взема мобилния.
– Почакай…
Не се приближавай! Назад!
– Никой няма да те нарани. Успокой се.
Дори не се опитвай да ми говориш.
– Опитваме се да ти помогнем.
Знаете ли въобще що за човек е?
Опита се да ме убие.
По дяволите, тя е откачила.
– Не го слушай.
Нали не й се връзваш?
– Не знам.
Идва някаква луда, казва,
че е изнасилена и ти й вярваш?
Изнасилена? Не е казала изнасилена.
– Изнасилена, нападната, все едно.
Махни се от него! Не го докосвай!
Просто се махай!
Не виждаш ли, че е луда? Кой я знае…
– Какво е станало с лицето ти, Итън?
Казах ти, паднах, докато се катерех.
– Не му вярвай!
Джони и другия мъж са мъртви.
– Сега пък за какво говори?
Ще те убия и теб!
– За какво говори тя, Итън?
Не знам. Какво си им направила?
– Той е убиец!
Полицията ще открие телата.
– Вярвай ми. Аз съм ти съпруг.
Защо ми е да лъжа? Погледни.
Виж, какво ми направи.
– Тя си призна, че ги е убила.
Дошла е тук да убие и нас.
– Господи!
Лъже!
– Аз се опитах да й помогна…
Ще си платиш за всичко.

Get Adobe Flash player

Comments are closed.