“Once Upon a Time” The Thing You Love Most 2011 Bulgarian

Posted by on August 6, 2012

movie image

Download subtitles of “Once Upon a Time” The Thing You Love Most 2011 Bulgarian

В Мейн има градче…
Бих искала стая.
– Добре дошли в Сторибрук.
… в което всички приказни герои
са затворени между световете…
Злата кралица ги е изпратила тук?
– И те не помнят кои са.
… застигнати от могъщо проклятие…
Всичко, което обичате,
ще ви бъде отнето.
… което може да развали
само един човек.
Съдбата ти е да върнеш
щастливите развръзки.
Приятен престой.
Къде са липсващите страници?
Книгата е стара и нещо й липсва.
Какво ти пука?
Интересувам се,
защото ме мислиш за зла кралица.
Това ме наранява.
Аз съм твоя майка.
Не, не си.
А коя е майка ти?
Жената, която доведе ли?
Не ми харесва какво правят с теб
тя и книгата.
За щастие това вече не е проблем.
Какво?
Виж ти, ръждивите чаркове
най-сетне проработиха.
Да, може да се каже.
Знаеш ли, че от този сорт
са най-издръжливите ябълкови дървета?
Може да издържи на температури
до -40° С и да продължи да расте.
Може да устои на всяка буря.
От малка се грижа за едно дърво.
Не съм опитвала нищо по-вкусно
от плодовете, които ражда.
Благодаря.
– Вярвам ще подсладят обратния път.
Ще поостана.
Не мисля, че идеята е добра.
Хенри има проблеми
и не е нужно да го обърквате.
При цялото ми уважение, фактът,
че ме заплашвате за втори път,
ме кара да искам да остана.
– Откога ябълките са заплаха?
Умея да чета между редовете.
Извинете. Само искам да се уверя,
че Хенри е добре.
Добре е. Погрижила съм се
за всичките му проблеми.
Какво означава това?
– Не съм го изпратила на терапия.
Всичко е под контрол.
Разберете, само една от нас знае
кое е добро за него.
Да, започвам да мисля,
че сте права за това.
Време е да си вървите.
– Или какво?
Не ме подценявайте, г-це Суон.
И представа си нямате
на какво съм способна.
Ще унищожа щастието ви…
… дори това да е последното,
което ще сторя.
Желаете ли питие?
Приличам ли ти на човек,
който има нужда от пиене?
Само се опитвам да помогна.
Благодаря.
Това си беше сериозна заплаха.
Да унищожите щастието на всички?
Как смятате да го постигнете?
С Тъмно проклятие.
Сигурна ли сте?
– Казахте, че няма да го използвате.
Дадохте дума.
– Разменихте го.
Тя няма да се зарадва да ви види.
Откога се интересувам
от чуждото щастие?
Приготви каретата.
Отивам в Забранената крепост.
Как си, мила?
– Добре.
Така ли?
Аз бих се измъчвала да гледам
Снежанка толкова щастлива.
Не беше ли на същата възраст,
когато трябваше да се венчаеш,
преди тя да развали всичко?
Да, така беше.
На същата възраст на която беше ти,
когато Спящата красавица
ти отне всичко?
Аз се примирих.
Надявам се да сториш същото.
Стига игрички.
Знаеш защо съм тук.
Искам си проклятието.
– То вече не е твое.
Имахме уговорка.
Дадох ти приспивателното ми проклятие.
Което се провали,
развалено от най-обикновена целувка.
Сега си ми го върни.
– Тъмното проклятие? Сериозно?
Знай, че дори нечистата му сила
не може да съживи любимия.
Защо не си вземеш домашен любимец?
Умеят да успокояват.
Единственото, което ще ме успокои,
ще е страданието на Снежанка.
Днес е първата й брачна нощ.
Съмнявам се, че страда много.
Проклятието ми трябва.
Знам, че го криеш в кълбото
на жезъла си.
Крия го за доброто на всички ни.
Който и да го е създал, кара нас двете
да изглеждаме… миловидни.
Кой ти го даде?
Не е твоя грижа откъде
съм го взела.
Върни ми го.
– Трябва ли да правим това?
Уви, да.
Любовта е слабост, Малифисънт.
Мислех, че знаеш това.
Ако ще ме убиваш, направи го.
Защо да го правя?
Ти си единствената ми приятелка.
Не използвай проклятието.
Има граници, които дори ние
не бива да прекрачваме.
Всяка сила си има цена.
Използването му ще ти коства много.
Ще остави празнина у теб.
Празнина, която никога
няма да запълниш.
Така да бъде.
На кого му е омръзнало да губи?
Извиках ви, за да сложим край
на нещастието си.
Днес ще тръгнем към победата
и ще се пренесем в един по-добър свят.
Място, на което най-сетне
ще победим.
А ще бъдем ли щастливи?
– Това е сигурно.
Но преди това искам нещо от вас.
Кичур коса от онези,
с най-мрачните души.
Доверете ми се. Не го ли сторите,
има и други начини.
Мъдро решение.
Остана само последната съставка.
Сърцето…
… на коня от детството ми.
Звяр, чиято кончина
ще подпомогне победата ни.
Нека гневът ми бъде отприщен.
Да, наистина отприщи нещо.
“Огледало” удари отново.
– Закъсня.
Простете, исках да ви донеса
най-новия брой.
Това е една от най-добрите ми статии.
Не това исках.
Какво откри за нея.
– Честно казано, не много.
Прекарала е доста време
в приемно семейство.
Като тийнейджър е имала проблеми,
но подробностите са добре прикрити.
Оттогава насам е чиста.
Само пътува.
Единственото, което научих е,
че не обича да се задържа.
Явно това се е променило.
Знаете ли, че е родила Хенри,
докато е била във Финикс?
Как се е озовал в Мейн?
– Ако съм разбрала правилно…
… не си открил нищо ценно.
Което означава,
че си безполезен, Сидни.
Знаеш ли какво правя
с безполезните неща?
Изхвърлям ги.
– Ще продължа да ровя.
Заповядайте.
– Благодаря, но не съм поръчала това.
Знам. Имате обожател.
Значи решихте да останете.
Наблюдателен сте.
Полезно качество за ченге.
Това е добре за туризма,
но е лошо за пътните знаци.
Пошегувах се.
Защото блъсна табелата.
Жестът е мил и съм впечатлена,
че си познал,
че обичам канела на шоколада,
за разлика от повечето хора,
но не съм тук да флиртувам
и няма нужда.
Не съм го изпратил аз.
Аз бях.
И аз обичам канела.
Не си ли на училище?
– Та аз съм 10-годишен. Изпрати ме.
Каква е работата
между теб и майка ти?
Не става въпрос за нас,
а за проклятието й.
Трябва да го разбием.
За щастие, имам план.
Първо, разкриване.
Наричам го Операция “Кобра”.
Кобра ли? Че това няма
нищо общо с приказките.
Именно. Това е кодово име,
за да не ни усети кралицата.
Значи всички тук са приказни герои,
но не го знаят?
Такова е проклятието.
Времето е спряно, докато дойдеш ти.
Откъде я взе?
– От майка ти.
Не я яж!
Добре. Ами миналото им?
Не знаят, малко им е неясно.
Попитай някого нещо и ще се увериш.
Значи от десетилетия хората обикалят
като в мъгла,
без да остаряват и без спомени
в забутано градче,
което ги държи в незнание?
Знаех си, че ще схванеш.
Нуждаят се от теб.
Само ти можеш да спреш проклятието.
Защото съм дъщеря
на Снежанка и Красивия принц.
И засега имаме предимство,
защото майка ми не знае.
Откъснах страниците,
в които се говори за теб.
Виждаш ли? Майка ти е Снежанка.
– Хлапе..
Знам, че в началото героите не вярват.
Ако вярваха, нямаше да стане
добра история.
Ако искаш доказателство,
вземи и ги прочети,
но не позволявай тя да ги види.
Страниците са опасни.
Ако разбере коя си,
ще стане много зле.
Трябва да вървя, но после ще те намеря
и ще можем да започнем.
Знаех си, че ще ми повярваш.
– Не съм казала, че вярвам.
Защо иначе щеше да си тук?
Радвам се да видя,
че отново се усмихва.
Аз не съм направила нищо.
– Останахте.
Кметицата знае ли, че сте тук?
– Да. Какъв й е проблемът?
Не се разбира много с хората.
Как изобщо са я избрали?
Тя е на поста откакто се помня.
Никой няма смелостта да й се опълчи.
Вдъхва доста… страх.
Боя се, че като дадох книгата
на Хенри, само влоших положението.
Сега я смята за Злата кралица.
А за коя мисли вас?
– Глупаво е.
Давайте, току-що се наслушах
на глупости.
За Снежанка.
А вие коя сте?
– Мен ме няма в книгата.
Може ли да ви питам нещо?
Реджина спомена, че ходи на терапия.
Знаете ли къде мога да открия лекаря?
Здравейте.
– Ема Суон. Тъкмо четях за вас.
Нека позная. Търсите помощ
за посттравматичния стрес?
Диагнозата е безплатна.
– Не, дойдох заради Хенри.
Не бива да…
– Знам. Кажете ми само едно.
Какво причинява обсебеността му
от приказките?
Смята всички за приказни герои.
Това си е налудничаво.
Дано не говорите така пред него.
“Налудничаво” звучи страшно.
Приказките…
Те са неговия език.
Не знае как да изрази
сложните си чувства,
затова ги предава както умее.
Така комуникира.
Използва книгата,
за да разрешава проблемите си.
Но той е получил книгата преди месец.
– Посещавал ли ви е преди това?
Реджина също, нали?
Майка му е много сложна жена
и през годините
опитите й да се сближи с Хенри
бяха все неуспешни.
Защо не погледнете досието му.
Ще разберете какво имам предвид.
– Защо го правите?
Той ви споменава често.
Много сте важна за него.
Благодаря ви.
– Само ми го върнете.
Г-це Суон,
заради доброто на момчето,
бъдете внимателна с вярванията му.
Да унищожите въображението му
би го съкрушило.
Бяхте права. Тя току-що беше тук.
Взе ли досието?
– Да.
Откъде знаехте, че ще дойде?
Защото аз й подхвърлих идеята.
Здравейте. Ако сте загрижен
за табелките “не безпокойте”,
не съм ги бутала.
– Тук съм заради д-р Арчибалд Хопър.
Каза, че сте се спречкали.
– Не.
И аз се изненадах като имам предвид
кротката ви природа.
Каза, че сте искала да видите
досието на Хенри
и след като ви е отказал,
сте го откраднала.
Той ми го даде.
– На мен ми каза друго.
Може ли да огледам стаята ви
или да поискам заповед?
Това ли търсите?
Много сте услужлива.
Боя се, че сте арестувана… отново.
Знаете, че са ме натопили, нали?
– Кой би го направил?
… където въглеродния диоксид
и водата се синтезират.
Може ли да поговоря със сина ми?
– Имаме урок. Важно ли е?
Щях ли да съм тук, ако не беше?
Миличък, имам лоши новини.
Жената, която доведе,
е била арестувана.
Проникнала е в кабинета на д-р Хопър
и е откраднала документите му.
Тя е измамничка. Иска да ни опознае,
за да се възползва от нас.
Затова е останала в града.
Съжалявам.
– Не, не съжаляваш.
Знам, че си на друго мнение,
но правя всичко,
за да те предпазя.
Ще видиш, това ще е добре за нас.
Всичко ще се нареди.
Трябва да се връщам в час.
Знаеш, че психиатъра лъже, нали?
– Надясно, моля.
Защо му е да го прави?
– Кметицата го е подучила.
Сигурно го държи с нещо.
Ужасен е от нея, като всички останали
в това… градче.
Наляво.
Реджина може да се държи
малко заплашително,
но не мисля, че би натопила някого.
А докъде би стигнала?
Докъде стига властта й?
Тя е кметът.
Има власт над всичко.
Дори над полицията?
Хенри! Какво правиш тук?
Майка му каза какво е станало.
– Разбира се.
Не знам какво ти е казала, но…
– Ти си гений.
Моля?
– Знам какво си намислила.
Събирала си информация
за Операция “Кобра”.
Простете, но нищо не схващам.
– Не ви и трябва да знаете, шерифе.
Знайте само, че г-ца Бланшард
ще й плати гаранцията.
Така ли? Защо?
Вярвам ви.
Пуснете ме,
защото трябва да свърша нещо.
Какви ги вършиш?!
– Бера ябълки.
Ти си луда!
– Не, ти си лудата, ако смяташ,
че едно натопяване ще ме подплаши.
Ще трябва да се постараеш повече.
Посегнеш ли ми още веднъж,
ще дойда за останалите дървета.
Защото, сестро, не знаеш
на какво съм способна аз.
Ти си на ход.
Може би така е по-добре.
Силите, които призовахте
са по-мрачни, отколкото предполагаме.
Сега пък се опитваш да ме защитиш.
– Това е работата ми.
Знам.
Само ти го правиш.
Живея, за да ви помагам.
Тогава ми помогни да разбера
защо не се получи.
Ако искате да знаете това,
отидете при човека, който ви го е дал.
Отмъщението е самотен път.
Тръгнеш ли по него…
няма връщане назад.
Има ли за какво да се връщам?
Сами сме, миличка.
Можеш да се покажеш.
Проклятието, което ми даде,
не действа.
Толкова си разтревожена.
Като Снежка и прекрасният й
нов съпруг.
Какво?
– И те ме посетиха.
Бяха много развълнувани
от теб и проклятието.
Какво им каза?
– Истината.
Че нищо не може да спре Мрака.
Освен, разбира се,
нероденото им дете.
Колкото и да са могъщи,
всички проклятия
могат да бъдат разваляни.
Детето им е ключът.
Но първо проклятието
трябва да бъде задействано.
Кажи ми къде сгреших.
За това си има цена.
– Какво искаш?
Нищо особено.
Искам на новото място да водя
приятен и охолен живот.
Добре, ще имаш голям имот
и ще бъдеш богат.
Не съм свършил. Има още.
– При теб винаги е така.
Ако в тази нова страна
дойда при теб за нещо,
трябва да изпълниш
всяко мое желание,
да направиш каквото поискам,
стига да кажа…
… “моля”.
Нали знаеш, че ако успея,
няма да помниш нищо?
Какво значение има тогава?
– Разбрахме се.
Как да задействам проклятието?
– Трябва да пожертваш сърце.
Пожертвах любимия си кон.
Кон? Това е най-тежкото проклятие!
Мислиш ли, че един кон
ще е достатъчен?
Великата власт изисква
голяма саможертва.
Сърцето трябва да дойде
от нещо много по-ценно.
Кажи ми какво е нужно.
Сърцето на нещото,
което обичаш най-много.
Този, когото обичах най-много,
умря заради Снежанка.
Никого другиго ли
не обичаш истински?
Това проклятие няма да е лесно.
Отмъщението никога не е лесно.
Трябва да си зададеш един
прост въпрос.
Докъде си готова да стигнеш?
Докъдето е нужно.
Тогава стига си губила времето
на всички и го направи.
Знаеш какво обичаш.
Върви и го убий.
Г-це Суон?
Много ми е неудобно, но се налага
да ви помоля да напуснете.
Има общинско нареждане против
задържаните хора.
Нека позная. Кметицата се е обадила,
за да ви го напомни.
Можете да съберете нещата си,
но трябва да ми върнете ключа.
Тя унищожи общинска собственост.
Искам да я арестуваш.
Пак ли?
– Какво чакаш?
Не съм сигурен, че задържането й
беше правилно.
Не говоря за дървото ти. И двамата
знаем, че не е откраднала досието.
Така ли?
– Изглеждаше шокирана,
когато повдигнах обвиненията.
– Защото не обича да я залавят.
Или защото е била натопена.
Ако е така, значи д-р Хопър лъже.
Ако той лъже, значи някой
го е помолил за това.
Убедени ли сме,
че съвестта му е чиста?
Мисля, че ученическата ти любов
замъглява преценката ти.
Не забравяй, че аз те направих шериф
и аз мога да те махна от поста.
Ако искаш да я задържа, ще го направя.
– Чудесно.
Но ще продължите
да се нападате една друга,
а ти ще опиташ да я прогониш.
Може и да успееш.
Не “може”, ще успея. Той е мой син
и това е най-доброто за него.
Знам, че вярваш в това,
но ако положението се нажежи,
единственият, който ще пострада,
ще бъде Хенри.
– Г-це Суон,
с радост бих продължила
да демонстрирам властта си,
но ако съм права, това само ще засили
желанието ви да останете.
Идея си нямате.
– Мисля, че е време да се помирим.
Защо не се докарате в офиса ми?
Или елате пеша, както решите.
Бих желала да започна с извинение.
Моля?
Трябва да приема,
че искате да бъдете тук…
Така е.
– … и да ми отнемете детето.
Нека се изясним.
Нямам намерение да отнемам никого.
Тогава защо сте тук?
– Ясно е, че не ставам за майка,
но съм го родила, мисля за него
и искам да съм сигурна, че е добре.
Колкото повече ме гоните,
толкова повече искам да остана,
особено след като видях
проблемите му.
Смятате, че има проблеми?
– Ходи на терапия.
Прочетох няколко страници от досието,
преди да пратите да ме арестуват.
Той смята, че всички в града
са приказни герои.
Вие не мислите ли така?
– Как бих могла?
Клетото дете не прави разлика
между фантазия и действителност
и положението му се влошава.
Това е лудост.
Мислиш, че съм луд?
Хенри.
От колко време беше там?
– От достатъчно.
Знаела сте, че ще бъде тук.
Дали знам, че идва всеки четвъртък
точно в 17:00 ч.,
за да вечеряме преди сеанса му?
Разбира се, все пак съм му майка.
Вие сте на ход.
Вие нямате душа.
Как сте станала такава?
Какво стана?
Получихте ли отговор?
Какво става?
Ваше величество?
Румпелстилскин каза ли ви
какво трябва да се направи?
Да си призная, малко ми е трудно.
Колко лошо може да е?
Може би ще успея да помогна.
Трябва да извадя сърцето на онзи,
когото обичам най-много.
Моето.
Не знам какво да направя, татко.
Скъпа, моля те,
не е нужно да го правиш.
Трябва да сторя нещо.
– Тогава продължи напред.
Знам, че звучи егоистично,
но не е нужно да използваш проклятието.
Не мога да продължавам да живея така.
Това, което ми отне Снежанка,
ме яде жива.
Самото й съществуване
е присмех за мен.
Тя трябва да бъде наказана.
Ако цената е дупка,
която никога няма да се запълни,
защо да го правиш?
Забрави Снежанка
и започни на чисто.
Можем да имаме нов живот.
– Що за живот?
Всичко, което съм изградила,
ще изчезне.
Ще остана без власт.
Те вече ме смятат за нищо.
Властта е съблазнително,
но същото важи за любовта.
Може отново да се влюбиш.
Искам само да бъда щастлива.
Можеш да бъдеш.
Сигурен съм в това.
Вярвам, че може да потърсим
щастието заедно.
Но изборът е твой.
Мисля, че си прав.
Мога да бъда щастлива.
Но не тук.
Съжалявам.
Здравейте.
Искам само да ви благодаря
и да ви върна парите за гаранцията.
Изглежда имате нужда
да поговорите с някого.
Канела?
– Съжалявам, трябваше да ви попитам.
Обичам я. Имате ли нещо против?
– Не. Благодаря.
Когато ме измъкнахте казахте,
че ми вярвате.
Защо?
Откакто се появихте, имам странното
чувство, че сме се срещали.
Знам, че звучи налудничаво…
Започвам да променям
представите си за “лудост”.
Поне смятам, че сте невинна.
– За взлома или по принцип?
За което ви кара
да се чувствате по-добре.
Без значение какво смятат хората,
че съм или, че не съм направила.
Заминавам.
Благодаря за всичко,
но мисля, че така е най-добре.
Ако остана, Хенри само ще страда.
А какво ще стане, ако заминете?
Мисля, че самият факт, че искате
да заминете, е причина да останете.
Загрижена сте за него.
Кой ще защитава Хенри, ако не вие?
Сигурен ли си, че не искаш
да поговорим?
Знаеш ли, този чадър ми е
като талисман за късмет.
Затова ли ме мислиш
за щуреца Джимини?
Не ви мисля за никого.
Г-це Суон, мога да обясня.
Кметицата ме накара…
Знам. не се тревожете, разбирам.
Хенри, съжалявам.
Не искам да говоря с теб.
– Ако разбере, че сте тук…
Да върви по дяволите.
Хенри, има една причина да остана тук.
Това си ти.
Исках да те опозная.
– Мислиш, че съм луд.
Не, мисля, че проклятието
е лудост и е така.
Но това не значи, че не е истина.
Много е да искаш някой да повярва,
но на света има доста
налудничави неща.
Какво ли знам аз? Може и да е вярно.
Но ти каза на майка ми…
– Каквото трябваше да чуе.
Това, което знам е,
че ако проклятието е истинско,
единственият начин да го премахнем,
е като залъжем Злата кралица,
че не вярваме,
защото така няма да ни усети.
Нали Операция “Кобра” беше за това?
Да я разкараме от следите ни?
Брилянтно.
Прочетох страниците.
Имаш право, те са опасни.
Има само един начин да сме сигурни,
че тя няма да ги види.
Сега вече имаме предимство.
Знаех си, че си тук,
за да ми помогнеш.
Така е, хлапе.
И нищо, дори проклятието,
няма да ми попречи.
Обичам те, татко.
Каква бъркотия.
– Не за дълго.
Какво мога да направя за вас,
г-н Голд?
Бях в квартала и реших да намина.
Радвам се да ви видя
в толкова добро настроение.
Денят беше хубав.
Отървах града от една нежелана беда.
Ема Суон? Сериозно?
Да. Сигурно вече е на половината път
до Бостън.
Не бих се обзаложил.
Току-що я видях да се разхожда
по главната улица със сина ви.
Изглежда се разбираха отлично.
– Какво?
Може би трябваше да дойдете при мен.
Ако г-ца Суон е проблем,
който не можете да решите,
с радост бих ви помогнал.
На съответната цена.
Вече не сключвам уговорки с вас.
Коя уговорка имате предвид?
Знаете коя.
А, вярно.
Момчето, което ви намерих.
Хенри.
Казвал ли съм ви,
че това е чудесно име?
Как се спряхте на него?
Искахте ли тя да дойде в града?
Искал сте това да се случи, нали?
Намирането на Хенри
не е било случайно.
Какво имате предвид?
– Откъде го взехте?
Знаете ли нещо?
– Не разбирам за какво намеквате.
Мисля, че разбирате.
Коя е тази жена, майка му.
Коя е Ема Суон?
Бих казал, че знаете точно коя е.
Трябва да тръгвам.
Кажете ми какво знаете за нея.

Get Adobe Flash player

Comments are closed.