Meet Prince Charming 2002 Bulgarian

Posted by on August 6, 2012

movie image

Download subtitles of Meet Prince Charming 2002 Bulgarian

Сега ли? Здравейте, казвам
се Сам… и съм необвързан.
Търся си любовник и няма
значение дали ще е мъж или жена.
Ей, ще поема удара вместо теб. Такъв
съм си. Ще поема удара вместо теб.
ДА СРЕЩНЕШ ЧАРОВНИЯ ПРИНЦ
Търся си голям и силен мъж.
За мен е важно само това, само това,
защото каквото и да казват,
размерът има значение.
Харесвам само колоездачи. Може да
не вярвате, но ви уверявам, че е така.
Преди имах много изисквания,
но с времето намаляха значително,
така че сега просто
си търся някоя… жена.
Обичам да готвя.
По-скоро обичам да варя.
Израснала съм във ферма.
Мога да заколя кокошка.
Да, желая велосипедист
или… адвокат. И те са готини.
– Изненада.
– Честит рожден ден.
– Какво значи това?
– Изненадващо празненство.
Точно от каквото се нуждаех! Благодаря.
– Дошли са много красиви мъже.
– Какви са всички тези хора?
– Потенциални гаджета.
– Говорихте ли с майка ми?
– Виж, това е Тони. Разведен е.
– О, какъв късмет!
– Запознай се с Тони.
– Честит рожден ден, сладкишче.
– Благодаря, Тони. Тони!
– Джен ми каза, че си търсиш мъж.
– Така ли ти каза?
– Спри да търсиш, защото тигърът Тони е тук.
– Извини ме, Тони. Джен, ела за малко!
– Добре. Разбира се. Добре де. Добре.
– Добре, добре! Добре, сгреших.
– Тони е идеалния пример защо съм сама.
Не ми трябва мъж, за да съм щастлива,
и определено не се нуждая от дива котка!
Той е приятел на Джейн.
Може ли?
Хил е. Да не си се
преместил? Обади ми се.
Джак, Боб от “Пърфект принтерс”.
Прати ми вестника си, за да го представя.
Трябва да ми и платиш.
В твоя полза е да го направиш.
НЕДОВЪРШЕНИ СТАТИИ
Боб? Разбира се, че не, г-жо Боб.
Боб там ли е?
Джак Харисън. Нямах представа, че е толкова
късно, но наистина трябва да говоря с него.
С Боб. Да.
Боб? Не, не съм пиян.
Купонът не е мой. Знам,
че е късно, но току-що се прибрах.
Слушай, трябва ми отсрочка.
Да, но ми трябва нова отсрочка, Боб.
Голяма отсрочка, огромна отсрочка.
Става ли?
Боб? Добре, ще говорим
в по-разумен час.
Да, трябва да звънна и на други хора.
Добре, дочуване.
Ей, два часа сутринта е!
Рожденият ми ден е, идиот такъв!
– Роналд е в бизнеса с дрехи.
– Това е хубаво!
– Роналд има прекрасен апартамент.
– Роналд не може ли да говори?
Честит рожден ден.
Чух за купона и трябваше да дойда.
– Скъпа, написах песен за теб.
– Ама разбира се!
– Някой ще спре ли музиката?
– Зад теб.
Слава Богу!
Страхотна е.
Любимата ми има рожден ден.
Бившата ми любима има рожден ден.
О, колко я обичам
и колко съжалявам.
– Какво прави той?
– Нямам…
– Прости ми, рожденичке.
– Какво по…
Бившата ми приятелка.
Моята руса и фантастична
рожденичка.
Бившата ми приятелка.
Добре, песента беше хубава.
Да пуснем отново музиката.
– Беше много мило.
– Кърти, нали? Мисля да я сложа на диска си.
Срещнах един, който познава една, която излиза
с някакъв от голяма звукозаписна компания.
– Мисля, че това е шансът ми, Сам. Усещам го.
– Брайън!
Почакай.
Усещам го, да!
Бъдещето ми, моите мечти,
накрая ще се осъществят.
Те са толкова… ярки…
като звезда… в небето.
Те са толкова ярки
като звезда в нощта.
– Защо не хапнеш нещо?
– Храна. Жестоко.
– Не помня да съм те канила, музиканте.
– Стига, Джен, не започвай.
Брайън, не ме докосвай. Защо не
оставиш Саманта да продължи живота си?
Джен, ти се прояви като мой съдник.
Осъди ме, без да бъда изслушан.
– Напиши песен за това.
– Ти си мой съдник.
– Не се обръщай. Зад теб е.
– Ей?
Виж, нямах възможност да ти обясня.
Нямахме никакъв шанс.
Нещо се случи и бях веднага обвинен.
Дори не ме пита, а направо ме заряза.
Слушай, Сам, остави ме да ти обясня.
Искам да го направя, Брайън, наистина,
но нямам сили да понеса отново болката.
Благодаря за песента. Надявам се
кариерата ти да потръгне. Заслужаваш го.
Просто не искам да съм част от това.
СРЕЩИ. (КАК ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ
С НОВИ ХОРА В ГРАДА?)
– Поразведри ли се?
– Страхотен купон!
– Извинявай, не исках да си сама тази вечер.
– Не съм сама, имам си патока.
Честит 29-ти рожден ден, Саманта.
“Галерия свалка”? Какво е това?
И 500 долара?!
– Какво е “Галерия свалка”?
– Агенция за запознанства.
– Моля?
– Агенция за запознанства.
– Сещаш се. Организират срещи на сляпо.
– Полудя ли? За каква ме вземаш?
За каква?! Явно ме смяташ за отчаяна,
но не съм! Още мога да си уредя среща.
– И все още мога да получа секс.
– Това бе преди време, Сам.
Не хареса никой, който ти предложих.
Сега може да избираш.
Твърде взискателна си.
Кой е идеалният мъж за теб?
Ерик Клептън, но не виждам
шанс той да е в “Галерия свалка”!
Сериозно! Какво търсиш в един мъж?
Каквото и всяка жена!
Интелигентен мъж, чувствителен,
самоуверен, амбициозен, честен,
красив, секси, забавен.
Трябва да е мил с животните,
да изглежда добре с хавлия!
Да ме нарича бебчо, но само насаме.
– Да носи дънки, да кара камион.
– Сериозно, Сам.
Джен, ще ми организират среща
с безделник наркоман от Куинс,
който се шляе през деня, лудее през
нощта и ще ме нарича кукло. Страхотно!
Опитай. Чух, че имат стриктна
политика против безделници наркомани.
Сам, искам да си щастлива.
Искам да се влюбиш, да имаш съпруг,
живот.
– Имам си живот! Не искам съпруг,
не се нуждая от съпруг. Нали?
– Опитай. Имаш 3 срещи и личен съветник.
– Прекрасно! Ще съм на терапия!
– Няма какво да загубиш.
Само достойнство си.
Огромно, мутирало,
отвратително, адско изчадие!
Твоето добиче пак се е
изпикало на вестника ми!
– Това добиче е куче.
– Куче, кон, говедо – все тая!
Дръж го на каишка
и далеч от вестника ми!
– Кретен.
– О, много мило!
Ало. Казвам се Джонатан Харисън и бих желал да
рекламирате в новия вестник “Трайбека Таймс”.
Ало? Добре.
И на мен ми беше приятно.
Нямам много време,
имам среща с автор на статии.
– Какво?
– Тревожа се за теб, Джак.
Всеки се тревожи за мен.
Добре съм. Няма да умра от глад.
Новият ми вестник ще
успее, така че и аз ще успея.
Не се тревожа за професионалния ти
живот, а за социалния. Две кафета, моля.
Ти си ми брат.
Искам да се влюбиш.
Имам една колежка. Казва се Мейвис. Искам да
се срещнете. Тя е страхотна, много е хубава.
Хубавата Мейвис?! Може ли един съвет? Не
казвай хубава за жена, която искаш да срещна.
Кажи гореща, секси, готина! Като кажеш
хубава, се сещам за Монтгомъри Клифт.
Монтгомъри Клифт ли?
Да не си гей?
– Не, Хилари, не съм гей!
– Е, много жалко!
Какви момичета харесваш тогава?
Мислех, че съм я срещнал. Ожених се, купих
онази къща с малката ливада и бях с нея.
Тя каза, че не съм неин тип.
Мисля, че осъзнах, че не е мой
тип, като си тръгна, така че
всъщност още не съм я срещнал.
– Коя, коя не си срещнал?
– Не съм срещнал все още моя тип.
– Може би се нуждаеш… Сещаш се.
– Не, не се сещам.
– Сещаш се. Според мен се нуждаеш от секс.
– Достатъчно!
– Откога не си го правил?
Не съм правил секс от 9 месеца.
Благодаря за кафето.
Трябва да тръгвам.
Съобщение във февруарския брой.
“Сама на Свети Валентин. Отново!
Катлийн мислеше, че може да имаш идея.”
– Ще изляза до края на работния ден.
– Добре, довиждане.
Великолепна сте! Приятелката
ви не го спомена. Заповядайте.
Може да свалите черупката.
Няма ли сте?
– Е, разкажете ми за себе си.
– На 29 съм, редактор Красота в…
Не, за себе си! Какво харесвате да правите,
ядете? Любими места, любими писатели?
Къде бихте искала да живеете?
И най-важното колко деца искате?
Деца ли? Не съм била на среща от известно
време. Децата не са ми приоритет в момента.
Ще се изненадате колко бързо
идват на дневен ред. Тик, тик, тик!
– Имате ли някакви изисквания?
– Всъщност имам.
Трябва да е сладък. Трябва да е красив.
Трябва да е умен, но не и претенциозен.
– Трябва да е мил и да не изневерява.
– “Да не изневерява!”
Много разумно изискване!
Имате ли домашен компютър?
Страхотно! Имаме… Как се наричаше?
Чат, страница, сайт или нещо такова.
Създайте си псевдоним там.
Много е забавно!
– Ще ви намерим мъж.
– Нямам търпение.
– Заповядай.
– Вече си я написал?
Роджър, ти си страхотен.
Всеки ме изоставя.
Аз съм издател без вестник. Журналистите
ме напускат, защото не мога да им платя.
– Не я написах.
– Какво?
Джак, не я написах. Това е изследването.
Твърде стар съм за това, приятелю.
Вестникът е добра идея, но
не е за мен. Трябват ми пари, а на теб
рекламодатели и пари за следващия брой.
– Това трябваше да е водещата ми статия.
– Сексът продава.
– Нищо не е свършило. Не мога да се шляя по
агенции за запознанства и да плащам от джоба
си. Съжалявам, но ще трябва ти да го направиш.
Искате жена?
Ще ви намеря жена.
Каквато пожелаете: висока, ниска, слаба.
Аз лично харесвам по-сочните.
Странно е.
Не приличаш на евреин.
Винаги става въпрос за херпес.
Ще срещнете партньор с вашите проблеми
и повече няма да се чувствате като отхвърлен.
Минали сме през това и знаем.
– Всеки тук ли има херпес?
– О, да, да!
– Не приемаме никой без херпес.
– Добра идея.
Това е много добре.
– Така ли?
– Да.
– Явно в предишен живот сте бил велик воин.
– Така ли?
Да. Бил сте се с бунтовници
и сте победил зла империя.
И разбрахте това от
осигурителния ми номер?
Събираме хора, които си
подхождат по предишните им животи.
Има една принцеса воин живее на 3-то
и 65-та. Двамата си подхождате напълно.
– Тя се казва Шели.
– Принцеса воин, която се казва Шели?
Всеки път, като чуя за минали
животи, всеки е бил герой или царска особа.
Не съм чувал някой да е бил портиер
или да е бил продавач в магазин,
ако ме разбирате?
– Следващият.
Сега ще дойде. Моля изчакайте го.
– Здравейте.
– Здравейте.
– Мога ли да ви помогна?
– Дошъл съм при Джордж Евънс.
– Ето там е.
– Г-н Евънс.
– Джонатан, радвам се, че дойде. Моля, седни.
– Благодаря.
Както говорихме по телефона, пиша статия за
Трайбека Таймс за агенциите за запознанства.
– Така каза. Не съм чувал за този вестник.
– Ще чуете.
– Ще ми разкажете ли за “Галерия свалка”?
– Най-добрият начин да опознаеш услугите ни
е самият ти да ги пробваш, Джон.
Мога ли да те наричам Джон?
– Джак, може да ме наричате Джак.
– Искаш ли да се влюбиш, Джак?
Е, не и в някой тук, Джордж.
Консултантите ви са малко странни.
О, не, не, не! Само
казвам, че трябва да пробваш.
Ти си добра партия.
Красив, млад, атлетичен.
– Това секс услуга ли е или слепи срещи?
– Ако извадиш късмет, може и двете.
Три срещи, Джак!
Вино, жени и музика.
– Смисълът на живота ни е съвкуплението.
– Съвкуплението?
Разбира се. И то честото.
Също имаме и уебсайт.
youfindamate.com
Благодаря много, но ме понаплашихте,
така че ще тръгвам. Довиждане.
Мисля, че най-сетне стигнах дъното.
Безнадежден
Здравейте, дами, аз съм Луис. Казват ти:
Застани пред камерата и кажи какво искаш.
Търся мацка, който не я
е срам да пърди пред мен.
– Сбогом, Луис.
– Здравейте, дами, аз съм Лоренцо.
Аз съм много дружелюбен и красив човек.
– С други думи: голяма работа съм.
– Чао, Лоренцо.
Здравейте, аз съм Тед.
За първи път ми е и съм малко ужасен.
– Давай, Тед.
– Предполагам, че го правя, защото не мога
да случа на някой нормален. Накрая
винаги излиза някое куку от предградията.
– Някакъв откачалник, плачещ за психотерапия.
– Продължавай, Тед.
Търся си някой
прекрасен, спокоен, уверен.
Някой независим, който може
поне ден да не говори с майка си.
Търся си мъж, който да обичам.
И аз, и аз!
– Едва издържам, човече.
– Не изглеждаш толкова разтревожен.
– Прегрял. Не изглеждам прегрял.
– Както кажеш.
Търся рекламодатели,
печатарят Боб ми диша във врата,
онази, която живее до новия ми апартамент
и кучето и, което припикава вестника ми,
обслужвам маси и не съм спал от дни.
– Онзи ангел ще озари деня ти.
Не е ли прекрасна?
Изглежда толкова сладка.
Определени хора ги срещаш постоянно,
но така и не ги заговаряш.
– Не и във Вашингтон.
– Ню Йорк е като остров.
– Ако не греша, Ню Йорк е остров!
– Тръгва си. Искаш ли капучино?
– Не и в Америка.
Джак Харисън.
Елиз. Точно така. Ами,…
ще получиш парите
си след 5 часа. В брой.
Извинявай, не искам да те притеснявам, като
пиеш капучино и говориш по телефона си,
но ти си сервитьор, така че
остави телефона и говори с клиентите си,
повечето от които те мразят.
– Елиз, трябва да затварям. Съжалявам.
Не искам да се меся в начинанията ти,
но ако работата не ти понася, просто ми кажи.
Изключвам телефона.
Капучино?
Сигурно е някаква шега!
Господи! Исусе!
Явно чу, че съм в банята. Можеше да
ме изчакаш да свърша. Щеше да е мило.
Извинявай, мис Мила съседка 1998,
но цяла нощ трябваше да те чакам.
– Аз съм доста зает човек.
– Явно си много търсен!
– Това си ти?!
– Разбира се. Че кой друг да е?!
О, не!
Мамка му!
– Барбара, да вървим.
– Но той има хубав, стегнат задник!
Джак, Хенри е. Имам 1500 думи.
Ще ги пратя по факса и ще донеса разпечатка.
Трябва да си получа парите
за двете статии. Благодаря и довиждане.
Джоуи от Джава Джънкшънс е.
Прегледах предложението ти и ми хареса.
Пиши ме за страница седмично. Хареса
ми статията за агенциите за запознанства.
Обмислял съм го. Нямам
търпение да я прочета. Довиждане.
Добре, какво трябва да направя?
Знаеш ли какво ми се
случи тази сутрин в метрото?
Невероятно висок мъж
само по сутиен и колан
прелетя през вагона, пеейки “Аз ще оцелея”.
– Харесвам тази песен.
Сам, Джен…
Ще си взема кафе.
– Радвам се да те видя.
– И аз теб.
– Получи ли записа?
– Да, Брайън, и го сложих при останалите.
– Мога ли да те питам нещо?
– Давай.
Прати ли го на всички момичета,
които чука, докато бяхме заедно?
Сурова си, Сам!
Хайде, искам да ти се реванширам.
Да ми се реваншираш?
И как ще стане това?!
Ще ме подкрепяш ли години наред,
както аз те подкрепях да станеш музикант?
Ще обикаляш с мен по
най-долнопробните дупки до 1:00 през нощта
само за морална подкрепа,
когато на следващия ден си на работа?
И накрая узнах, че получаваш морална
подкрепа от беквокалите, по две наведнъж!
Насъбрала си много гняв, но нямам проблем
с това. Сам, бих направил всичко за теб.
– Бях млад.
– Беше миналата година.
Права си. Беше миналата година, но бях
по-млад! Не може да го отречеш. Стига,
Сам, бях уплашен. Беше грешка.
Трябва пак да се съберем.
Имам нов барабанист.
Точно от това имах нужда.
Брайън,… сладък си,
но си безнадежден случай.
– Ако исках бебе, щях да си родя.
– Добре, да си направим едно, а?
– Не го казвай! Не е честно.
– Не може ли… сега да отидем някъде?
Не мога да отида никъде с теб. Едва
издържам да съм в една стая с теб, без да…
Сещаш се. Така че смятам,
че е по-добре ти да стоиш тук,
а аз там и…
Не трябва да стоим един до друг.
– Обожавам, когато се объркаш!
– Брайън, стой далеч от мен.
Колко още време?
Обичам те, Сам.
Не го казвай. Нямаш
представа колко ме нарани.
Направи ме по-ядна, горчива
и тъжна, а съм само на 29!
Таман започвам да го преодолявам,
така че моля те, не го казвай.
Мамка му!
– Денят не започна добре!
– Разбирам.
Благодаря.
Може би трябва да му простя,
може би той направи грешка.
Саманта, чуй ме. Брайън те измами не 1
или 2 пъти, а 3 пъти с три различни жени!
И само за тези знаеш.
Това не е грешка, а пристрастяване.
Може би се е променил?
Първата ми среща.
По дяволите.
– Ще поемеш ли онази маса вместо мен?
– Препълнен съм с поръчки.
Всички жени, всички пият,
все мен търсят. Май едната ме харесва.
– Здравейте, момчета.
– Радвам се да те видя.
– Как върви вестникът?
– Явно не много добре според мен.
– Всъщност върви добре.
– Тази година ще дойдеш ли на Аспен?
Ще е пълно с мацки.
Секретарката ми ще направи резервациите.
Благодаря Ханк, но Аспен
не е в тазгодишните ми планове.
Не, ще трябва да обслужваш
масите в ресторанта на хотела.
Дъги, ти си кретен!
Следващата година ще го купиш.
– Писти, лифтове, всичко.
– Какво ще искате, момчета?
Всъщност чакаме г-н Пиърс.
– Пиърс ще обядва с вас?
– Приключихме сделката с Морис.
Тогава ще ви донеса вода.
– Джак.
– Г-н Пиърс.
Чу ли какво празнуваме?
– Да.
– Това бе твоята сделка, а сега е на Дъги.
– Е, какво ще искате?
– Малко ми е неловко.
Няма нищо неловко, Дъги,
това е просто обяд. Е, какво ще е?
Отвратително чудовище!
Добре. Добре!
Безнадежден.
Какво?
Псевдонимът вече се използва?!
Безнадежден-1.
И аз го стигнах! Да разберем
коя е тази безнадеждна жена.
Съобщение от безнадежден-1
до безнадеждна. Край и изход.
Животът ми е преминал в Ню Йорк, но мисля, че
съм готова за промяна при подходяща ситуация.
– И каква би била тя?
– Подходящата ситуация ли?
Възможността да постигна в живота
си, каквото винаги съм искала.
– Просто ти трябва малко магия.
– Магия ли?
Аз съм магьосник.
Магьосник?! Като онези с черните
наметала и многото асистентки?
Къде отиваш?
Мога да извадя заек от шапката си.
– Покажи друг номер.
– Мразя магьосниците.
– Обичам магьосниците.
– Покажи друг номер. Хайде.
ИМАТЕ ПОЩА
Безнадеждна, заела си
псевдонима ми. Трябва да е съдба.
Не мога да повярвам, че
имам псевдоним. Безнадежден-1.
– Синди? Здравей.
– Здравей.
– Искаш ли питие? Моето е на привършване.
– Добре. Уиски с лед.
– Какво?
– Ама ти си толкова красива!
– Откъде познаваш Франк?
– Кой?
– Франк от галерията. Откъде го познаваш?
– Не познавам Франк.
– Моля? Ти не си ли Били?
– Не.
– И се чувствам зле заради това.
– Но знаеше името ми.
Гарантирам ти, че една
от тези жени също се казва Синди.
– Жалко.
– На мен ли го казваш!
Сидни? О, извинете.
– Джонатан?
– Джак.
– Вечеря?
– Разбира се.
– Последвайте ме.
– Благодаря.
Внимавайте.
– Приятен апетит.
– Благодаря.
– Е, малко е странно.
– Определено.
– Е, как ме избра?
– По снимката.
– Наистина ли?
– Сладък.
Не мога да реша какво да поръчам.
Ядат ми се макарони, но и
рибата е хубава. Има богат избор.
– Точно така!
– Идвала ли си тук преди?
– Никога.
– Избрахте ли?
– Пиле.
За мен пържола.
– Обичам пържола, а ти?
– Вегетарианка.
Разбирам.
Не говориш много, нали?
– Срамежлива.
– Разбрах.
– Къде живееш?
– В Челси.
– Харесва ли ти там?
– Изключително много.
Аз живея в Трайбека. Харесва ми, но ми
липсва парка. Преди живеех в Апър Уест Сайд.
– Мразя.
– Мразиш го? Мразиш Апър Уест Сайд? Но защо?
– Евреи.
– Нацистка.
Добро куче!
Спри да ядеш.
Не ти разбирам нищо.
– Хилъри, снощи не вечерях и умирам от глад.
– Дори не си стигнал до вечерята?
Сестро, снощи излязох с живо
предизвикателство. Говореща с една дума,
без глаголи нацистка от Челси.
– Това ли е всичко?
Всъщност не! Тя бе вегетарианка,
ядяща пилешко, мразеща цяла нация,
но отказваща да яде
пържоли. Върви, та разбери!
– Нямаш представа какво е навън.
– Навън ли? Та ти си навън само от 1,5 минути!
Да кажем, че слепите срещи
не изглеждат обещаващо.
Ако не трябваше да напиша статията,
повече нямаше и да пробвам сляпа среща.
Пробвай, Джак. Има голям шанс да
намериш подходящата. Цинична, но сладка.
Чудата, но прелестна. Готина,
но не толкова сутрин. Точно като теб!
– Какво толкова ми има сутрин?
– Трябва да заведеш Алексис в зоопарка.
– Не спира да иска.
– Къде е малкото ми съкровище?
– На скуош.
– На скуош ли? Алексис играе скуош?!
– Не е ли прекалено рано? На 3 годинки е.
– Майк играе скуош, гений такъв!
– Алексис и детегледачката го гледат.
– Разбрах.
ИМАТЕ ПОЩА
Безнадежден-1,
да, сигурно е съдба. Безнадеждна.
Казват, че за 3 срещи ще намериш
идеалната половинка, ще се ожените и това е.
Това е третата ми среща,
така че ти трябва да си това.
Не мисля, че говорят буквално, а ти?
Да, всъщност вярвам.
Мислила ли си да се откажеш от
кариерата и да отгледаш семейство?
Дори не сме свършили с предястието,
а ти искаш да напусна работа?!
Какви ги говориш?
Малко си луд, нали?
– Трябва да тръгвам.
– Като не искаш да се женим, поне да обядваме.
Да се женим? Видях посланието
ти и помислих, че си готин.
– Пусни ме.
– Съжалявам. Само търся отдаденост.
– Може би ще се получи.
– Не и в този живот! Здравейте, заповядайте.
Аз съм Хари, терапевтът на Джей.
Може да седнем всички и да поговорим.
Горе главата, Джей.
Мисли добре за себе си.
Джей, това не е поведение на възрастен.
Хари, трябва да сте невероятен терапевт!
ИМАТЕ ПОЩА
Здрасти, Мош.
Скъпа, безнадеждна,
малко информация за мен.
Живея в Манхатън, в началото на тридесетте
съм и се радвам, че те срещнах. Безнадежден-1.
Скъпи, безнадежден-1, приятно е да получа
съобщение от теб, като се прибера.
Преди малко бях на най-ужасната
среща в живота си. Какво става?
Къде са всички нормални хора?
Безнадеждна.
Какво става?!
Това е!
Може ли да намалиш музика?
Опитвам се да се съсредоточа.
Не аз слушам
музика от 70-те години!
– Тя ми помага да се съсредоточа.
– Явно това трудно ти се отдава!
– Работя.
– Какво толкова правиш? Разделяш атома ли?
– Всъщност пиша статия.
– Обади ми се като получиш Пулицър!
– Хайде, Масимо.
– Защо се казва Масимо?
Какво те интересува?!
Скъпи, безнадежден-1, мразя всички,
особено близките си съседи.
Хората не трябва ще живеят толкова близо
един до друг. Трябва да има малък остров,
където всички досадници да живеят един върху
друг. И ти ли мразиш всички? Безнадеждна.
Ти ли ги извади от сушилнята, преди да
са изсушени? Твоите дрехи ли са вътре?!
– Извади моите и сложи твоите?
– Сушилнята бе спряла.
– Но дрехите са мокри!
– Сушилнята бе спряла.
– Но дрехите са мокри! Мокри. Мокри!
– Разбрах те.
– Нима?
– Да.
Какво правиш? Не прави това.
Казах да не го правиш.
Подарък са от племенничката ми.
Само за спешни случаи.
– Обзалагам се!
– Добре, добре.
Тайният ми обожател!
Безнадеждна, знаеш ли, живеем на
острова на досадниците. Нарича се Манхатън.
Колкото и да искам да го напусна
понякога, той е мой дом и го обичам.
Не бих живял другаде, където не доставят
китайска храна в 4 сутринта. Безнадежден.
Безнадежден-1, бих искала
да се преместя в Ню Мексико
и да се прекръстя на Наташа, но не мога.
Островът на досадниците е мой дом
и независимо колко мръсно и
отвратително е, няма по-вълнуващо място.
Вече ми се иска да се запознаем.
Безнадеждна.
Наташа, искам да се запознаем.
Борис.
Борис, щастлива съм, че си ентусиазиран, но
съм леко изнервена. Ами ако си сериен убиец?
– Ами ако си… пъпчив? Наташа.
– Пъпчив?
Наташа, уверявам те, че не съм пъпчив.
Обичаш ли уиски? Ако не, няма проблем,
но се опитай да не поръчваш цветни напитки
на първата ни среща. Ставам напрегнат. Борис.
Просто не съм аз.
Не мога да говоря безсмислици.
Как ще се запознаеш с някоя, Джаки,
ако не можеш да водиш разговор?
Не съм казал, че не мога да водя разговор,
Джордж, а че не мога да бъбря безцелно.
– Виж това. Погледни я, виж я!
– Елизабет Форнсуърт фон Трап?
– Трябва ли да нося ледерхозен, Джордж?
– Тя е много богата европейска дизайнерка.
Носи смокинг.
Тя ще те вземе.
– Приятно ми е.
– И на мен ми е приятно.
Брайън е. Знаете какво да направите.
Оставете съобщение. Шуби дуби ду!
– Страхотно празненство.
– Аз ще съобщя, че сме дошли.
– Ще ми донесеш ли шампанско, Мак.
– Казвам се Джак, с “Д”.
Пия за тази вечер, за
срещата ни и за по-късно.
Бих те поканил да танцуваме,
но май няма да те стигна.
Поисках изрично по-нисък
мъж. Така ми харесва.
Тогава да танцуваме.
– Какво друго поиска?
– Ако съм честна, секретарката ми те избра.
– Ай сиктир!
– Това е добра идея. Защо да не си тръгнем?
Добре.
– Може ли да вляза? Може ли да поговорим?
– Не може да влезеш! Не е добра идея.
– Хайде, ще бъда добър.
– Знам, че ще си, затова и не може да влезеш.
Знаеш ли, Сам, понякога
трябва да се оставиш на течението.
Понякога прекарваш прекалено много
време да мислиш за последствията,
и недостатъчно време
да се насладиш на мига.
Може би това бе проблемът при нас.
Прекалено много се тревожехме за бъдещето.
А сега… прекарваме прекалено
много време в разговори за миналото.
– Може ли да вляза? Липсваш ми.
– Личи си!
– Винаги държа първо да приключим с бизнеса.
– Какво е това?
– От агенцията не казаха колко.
– От агенцията ли?
– От агенцията за компаньони.
– Агенцията за компаньони ли?
– “Галерия свалка”, нали?
– Чакай. Не съм компаньон, а на среща.
Наречи го както искаш, скъпи.
Аз не съм… Не мога да…
О, Боже!
Чао, скъпа, обичам те.
Ще ти се обадя утре.
Не го мисли, ясно? Всички стари
гаджета са като пържените картофки.
Знаеш, че не трябва да ги ядеш, но от
време на време все пак хапваш. Ясно?
– Знаеш ли какво осъзнах, Джен?
– Какво?
Чаровният принц не съществува.
Няма и бели коне.
Както и да е!
Знаеш ли какво е да си сама, когато всичките
ти приятелки са омъжени или ще се омъжват?
Искам да съм сама
понякога, но не и всяка нощ!
Сякаш между 25 и 30 всяка играе на музикален
стол и когато музиката спре, си хваща съпруг.
– Явно съм била до тоалетната. Разбираш ли ме?
– Напълно.
Не искам да се омъжвам, само за да съм
омъжена. Не искам да правя компромис.
– Мислиш ли, че аз правя компромис?
– Разбира се, че не! А и говорим за мен!
Но да се върнем на мен! Мислиш, че…
Сериозно, защото ще те сритам иначе!
– Мислиш ли, че правя компромис?
– Обичам го!
Е, имаш среща, г-це Безнадеждна.
Той се казва Джонатан.
Върви и се забавлявай.
Това е само една вечер.
Нищо особено.
Нищо особено ли?
Тя ме взе за жиголо!
Помислила те е за компаньон.
Е, поне не си…
– Не си, нали?
– Ще замълча.
– Какво правиш тук?
– Какво правиш тук?
– Пиша статия.
– Сигурно е така!
– А ти какво, ако мога да питам?
– Таман излязох от час при д-р…
по краката. Доктор по краката.
Беше ми приятно.
О, Боже!
– Извинявай. Да видим дали ще го подкараме.
– Сами ли? Ти да не си механик?
Страхотно! Свърши
прекрасна работа. Извинявай.
Много облекчаващо! Благодаря.
– Да, заседнах…
– Това май го знаят.
…с луд между етажите. Ще ни помогнете ли?
Какво? Страхотно! Просто ще се задушим.
– Ами… нищо! Ще отнеме време, така че сядай.
Невероятно! Заседнах в асансьор с жена.
Една от фантазиите ми и да стане с теб.
– Ама че късмет!
– Слушай, приятел, предпочитам да съм в сауна
със селяни, отколкото тук с теб.
– Много мило от твоя страна.
– Чете ли ти се Cosmo, Джак?
– Знаеш как се казвам?
– Прочетох го на пощенската ти кутия.
– Много мило!
Благодаря, Саманта.
– “Какво искат мъжете в леглото?”
– О, стига!
Хайде, Саманта, да видим
какво искат мъжете в леглото, а?
– Мъжете се интересуват само от едно нещо.
– Е, да видим какво е то. Готова ли си?
Не, не съм.
“Партньорът ти е уморен, а ти искаш секс.”
Какво е това списание?
“А: Казваш му, че искаш секс
и го молиш да го правите.”
– Е, и това е вариант.
– Няма да отговарям.
“Б: Предлагаш да му направиш масаж или
В: Слагаш официален костюм и високи токчета
и го съблазняваш, преди той да се усети.”
Определено избирам последното. Следващият.
Чакай малко! Никой в
действителност не постъпва така.
Нима? Ти какво би направила?
– Не е твоя работа.
– Напротив. Аз задавам въпросите.
Добре де. Казвам му, че е
време за секс и по-добре да действа.
Харесва ми стила ти.
– Чао, Саманта. Почакай, списанието ти.
– Задръж го. Довиждане.
– Благодаря.
– Явно не спираме да се засичаме.
Сигурно е съдба.
– Какво ще искате?
– Една бира.
– Чаша?
– По-добре дай. Имам сляпа среща.
– Ще пия от бутилката, докато тя дойде.
– Добра идея.
– Как се казва? Няколко жени са до тоалетната.
– Как се казва ли?
О, не! Той не ми каза името и.
О, Боже! Това не може да е истина!
– Здравей.
– Здрасти.
– Това е много странно.
– Искаш ли да седнеш?
– Чакам някого.
– Аз също.
Здравейте. Може ли бира?
– Да не си подранила?
– Не мисля.
Мисля да продължа с уиски.
– Не много жени пият уиски.
– От цветните напитки ставам напрегната.
Боже Господи!
– Какво?
– Как се казва този, с който имаш среща?
Джонатан. Защо?
Чудела ли си се защо
Джон Кенеди е наричан Джак?
Не е ли доста странно?
И двете имена са с по четири букви.
– Джонатан?
– Викай ми Джак.
Искаш ли нещо за пиене?
Знаеш ли на какво ми прилича?
Точно като в песента за Пина Колада.
– Чакай малко!
– Какво?
– Ти ме мразиш!
– Моля?
Мразиш ме. Ужасната ти
съседка, за която ми писа, съм аз.
Не е така. Харесвам те.
Просто не знаех, че си ти.
– Но бях аз.
– Сега го виждам!
– И ти не ме харесваш особено.
– Можеш ли да ме обвиняваш?
Добре, да започнем на чисто.
– Здравей, аз съм Джак.
– Саманта.
Магьосник? Гадост.
Благодари се, че не е бил мим.
– Същото си помислих.
– Тогава защо…
Приятелките ми.
Подарък за 29-я ми рожден ден.
Проявили са голяма загриженост.
Знаеш ли, че 10 от 12 души мразят
мимове и се страхуват от клоуни?
– Не го знаех.
– Аз съм като информационно трасе.
– Това е в списъка.
– Списъкът ли?
– На забранените думи и фрази.
– Обясни, моля те.
От А до Я. Префърцунено. Нощна птица.
Няколкото ми думи на френски.
Здрав като пън.
Дори не започвай.
Крещящо. Ни вест, ни кост.
Бавно преследване. Купонясване.
Правя си сметката.
Накратко. Всезнайко.
Дръж ме в течение.
Зарежи засега. Музей на модерното
изкуство. Мостовете на Медисън.
– Спипах те, а?
– Нискокалоричен студен чай. Аз казах.
Е, каква е историята
с музиката, Джак?
Бившата ми жена взе дисковете.
Намерих “Най-доброто от
семейство Партридж” зад шкафа.
Ако знаеше, че е там,
щеше да вземе и него.
– Сега искам да ме целунеш.
– Таман щях да го направя.
Защо си толкова припряна?
Кажи ми нещо за вестника си.
Ще го нарека Трайбека
Таймс, квартален вестник.
Забелязала ли си как може да живееш в града
от край време и да не познаваш съседа си.
– Да.
– Точно така, ти си идеалния пример.
Акцентът ще бъде върху човешките истории.
Ще има статии за политика и култура,
но искам да е за хората. За хората,
които живеят тук, техните истории.
– Целиш се нависоко, Джак.
– А ти нямаш ли мечти?
Казваш го сякаш е най-лесното
нещо да сбъднеш мечтите си.
Не съм го казал! Не е никак
лесно да сбъднеш мечтите си,
но, Саманта, всичко, което
си струва, се постига трудно,
но ако не сложиш картите на масата,
няма да разбереш дали имаш печеливша ръка.
– Мога ли да вляза?
– Не бързай толкова, каубой.
Точно така. Защо да проваляме
срещата със страхотен секс?
– А утре вечер? Планирал съм вече нещо.
– Вече имаш планове? Вече?!
Имах планове с друго
момиче, но след като ти се появи…
– Добре… до утре?
– Добре.
ДОБЪР СИ КОЛКОТО ЧУВСТВАШ, ЧЕ СИ
– Същият мечтател!
– Същият мечтател ли?
Да, като Брайън. Ще
направи това, ще направи онова.
Ще прекарам година с него
и знаеш как свършва.
– Бързо съдиш! Ти го харесваш, нали?
– Да, харесвам го. Той е като мен,
само че е мъж и е по-висок. Не мога да
се обвържа с човек, който витае в облаците
и който мисли, че морето е до коленете,
като всъщност мечтите рядко се сбъдват.
– Може ли да кажа нещо?
– Мога ли да те спра?
Той не е Брайън. Ако изглежда и е като
истинската любов, може би е истинската любов.
А това че е мечтател?
Няма нищо лошо да искаш нещо повече.
Трябва да пробваш някога.
– Това е мое.
– Това е повече, а? Ето ти пример.
Предястието ще е тук.
Номер едно.
Да се погрижим за обстановката.
Дай да ги взема.
Добър вечер и на теб.
Ухае приятно. Какво си приготвил?
– Агнешки бут.
– Отговори сериозно.
– Агнешки бут. Шампанско?
– Да, моля.
– Много те бива, Джак.
– Благодаря. За “Галерия свалка”.
Каква е твоята мечта?
Аз съм главен редактор в списание
и някой ми предлага да напиша книга.
– Мога ли да те питам нещо?
– Давай.
Ако мечтаеш да напишеш книга, защо
главен редактор на списание е на първо място?
Изкачвам се стъпка по
стъпка. Практична съм.
Това е фантазията ти, забрави ли?
Няма място за практичност.
– Мога ли да те питам нещо?
– Всичко.
Какво мъжете
наистина искат в леглото?
– Какво правиш?
– Чаках да се събудиш.
– Имаш ли кафе?
– Явно не си по ранното ставане. Няма проблем.
Какво смяташ да правиш днес?
– Първо ще си измия зъбите.
– Добре, а след това?
– Явно ти ставаш рано.
– Не, точно. Там е въпросът!
Тази сутрин за пръв път ставам рано.
– Джак, трябва да отида на работа.
– Обади се и кажи, че си болна.
Добре, ще се обадя и
ще им кажа, че съм болна.
– Харесваш ли изкуството?
– Чие изкуство?
– Много ми харесва. Невероятна е!
– Така и очаквах. Направена е с тебешир.
Прави ги с тебешири и пастели. След това ги
пръска. Обикновено издържат няколко месеца.
– Ела.
– Има и още ли?
– Винаги съм искала такава коса!
– Не наподобява нищо друго, което съм виждал.
Това е невероятно!
Благодаря ти, Джак.
Пак заповядай.
Да не си посмял!
– Твои ли са?
– Да.
– Наистина са добри.
– Направих ги преди пет години.
– Къде са по-скорошните?
– Няма по-нови.
– Не ми остава време за снимки.
– За пет години?
Не мога просто така да си
зарежа работата! Имам отговорности.
Не е и толкова лесно.
Трябва да ми дойде музата.
Трябва да намериш време.
Не бива да похабяваш таланта си.
Те са невероятни. Имаш ли желание
да правиш снимки за вестника?
– Няма да е кой знае какво, но ще практикуваш.
– С удоволствие.
– Харесваш ли вино?
– Да.
Ела да си изберем заедно.
– Да не си обрала магазина за алкохол?
– Имам мания по виното.
– Виждам! Може ли?
– Да, те не хапят.
Много романтично! Това вино се
нарича Nozze d’Oro – Златна сватба.
Сицилиански граф направил лично това вино
за подарък на жена си за 50 годишнината им.
– Пише го на етикета.
– Така ли? Не съм чувал по-романтична история.
– Недей.
– Но защо?
Не съм сигурен.
– Кажи ми за това.
– Това е Кианти. Felsina Cru Rancia.
– Би ли повторила?
– Felsina Cru Rancia (Фелсина Кру Ранча).
90-та е много успешна в Тоскана. Да пробваме
Солая от същата година. Последната ми бутилка.
– Сигурна ли си?
– Напълно.
Сега го сгази. Не изглеждаш
притеснен. Евърет ще те ритне.
– Какво? Говори по-бавно, Джино.
– Евърет, ще те ритне.
– Ще те засили… навън.
– Ще ме уволни ли?
– Ще ме уволни?
– А, дойде! Явно вече си наясно, Джак!
– Хайде, Евърет, дай ми още един шанс.
– Поне може да го кажеш убедително!
– Ти не искаш шанс, не искаш да си сервитьор.
– И аз не искам да съм сервитьор.
Добре, живея да сервирам, то е
моят живот. Отивам да сервирам.
– Съжалявам, Евърет.
– Остави. За какво съжаляваш?
За факта, че това е професията ми ли?
За това, че ям, спя и живея тук ли?
Не съжалявай, Джак, бъди щастлив,
само че някъде другаде. Сбогом.
Е, това не се вижда всеки ден!
– Не си ли на работа?
– Нямам работа. Уволниха ме.
Изглеждаш странно.
– Уволнили са те?
– Да, в общи линии.
Какво смяташ да правиш?
– Мисля да си пуснем филм.
– Исках предвид, за да си намериш работа.
Ще е загуба на време. Ще имам повече време
за вестника, а вечерите ще прекарвам с теб.
– Има достатъчно ресторанти в квартала.
– Казваш, че трябва да съм сервитьор?
Не казвам това, но трябва да
плащаш наема на апартамента си?
Мога да го оставя
и да се нанеса при теб.
– Няма начин да живееш при мен.
– Добре.
– Не се връщам в същата ситуация! Съжалявам.
– Какво имаш предвид?
Ситуацията, в която аз съм стъпила здраво на
земята и издържам някой, следващ мечтите си.
Няма да дундуркам никого, защото
реалността е, че трябва да плащаш наем,
трябва да си отговорен. Просто няма
да нося отговорност за двама души.
Не искам това от теб, Сам. Дори да го исках,
не е толкова лошо да се грижиш за някого.
Този човек става част от теб и вместо
да сте двама души, сте повече като един.
– Дори да не се получи, поне си пробвал.
– Пробвала съм вече, Джак.
– Аз също.
– И не се получи.
Не, не се получи.
Не мога да го направя.
Ще си ходя. Довиждане, Джак.
Идвам.
– Здравейте.
– Саманта Фелд? От Клайнфелд. Поздравления.
– Сватбата не е моя, аз съм шаферка.
– Извинете.
– Винаги шаферка, никога булка.
– Знам текста. Благодаря.
И булото. Всичко, Джен. Тук е. Роклята
е голяма! Трябва да взема Масимо. Знам!
Кажи на Джейн, че ще се видим
там след половин час. Добре. Чао.
– Брайън трябва да разходя кучето.
– Само минутка и ще сме заедно цял живот.
Саманта, не мога без теб. Нека да довърша.
Не мога да пиша, не съм себе си без теб!
Изваждаш наяве най-доброто в мен. Изгубен
съм без теб. С друга жена мисля само за теб.
– Благодаря, предполагам.
– Опитвам се да кажа, че…
не съм на себе си… без теб.
Брайън, чуй се! Не става въпрос за мен,
а за теб! Не отговарям за това как ти влияя!
– Не аз раждам тези мисли!
– Ето какво измислих.
Искам да ми станеш съпруга.
Саманта, ще се омъжиш ли за мен?
– Откъде взе пръстена? Истински ли е?
– На баба ми е, но тя почина.
Както ти казах, моментът не е
подходящ. Трябва да разходя кучето.
И… Трябва да разходя кучето, защото иначе
ще припикае вестника на съседа. Извини ме.
– Саманта?
– Мога ли да ви помогна?
– Кой сте вие?
– Годеникът на Саманта.
– Нейният какво?
– Годеник. Искате ли да видите пръстена?
– Прекрасен е, нали?
– Хубав е.
– Къде е Саманта?
– Отиде да разходи Масимо.
– А кой сте вие?
– Аз съм нейният…
– Търся си вестника.
– Не мога да ви помогна.
– Искате ли кафе? Таман направих.
– Не, благодаря. Ще си ходя.
– Не бъди толкова тъжен.
– Никога не се е получавало преди.
– Но сега не изглежда толкова обещаващо.
– Саманта е различна. Тя е прекрасна, тя…
Ще се омъжва. Това не е дребна работа.
Бракът е много голяма стъпка, много…
Разбирам, че е голяма стъпка, но друго не
разбирам. Имахме най-прекрасните 3 дни.
– Трябва да и кажеш, че я обичаш.
– Как? Как да го направя?
Майко мила! Ако не знаеш как,
и Джино не може да ти помогне!
Трябва да поживееш в Рим. На твоята възраст
трябва да знаеш как да се обясниш в любов.
Лесно е! Виж! Обичам те. Тя е
сладолед. Обичам сладолед. Хайде, скъпа.
– Какво правите?
– Ще ми помогнете ли?
– А вие сте?
– Твърде закъсняла.
– И търсим?
– Сам е забравила нещата.
Сещате се. “Нещо старо,
нещо ново, нещо синьо.”
– Забравихте “нещо на заем”.
– Взела го е.
– Тя наистина ли ще се омъжи за него?
– След час.
– След час? Но тя не може!
– Малко сте закъснял!
– Къде отивате?
– Да си взема ключовете. Сега се връщам.
МЛАДОЖЕНЦИ
Чакайте.
Такси, такси.
Чакай. Здравей.
Колелото ти ми трябва.
Вземи. Още.
Добре, ето ти още.
Дай ми го!
Идвам.
Чакайте.
Чакайте!
Чакайте.
Спрете. Спрете!
Чакайте!
Спрете!
Чакайте!
Саманта!
Саманта!
Не може да се омъжиш за него.
Обичам те.
– Кой по дяволите сте вие?
– А кой сте вие?
– Не го познавам.
– Джак, здравей.
– Здравей.
– Какво правиш?
Ясно. Моя грешка.
Ужасно съжалявам.
– Мислех, че се омъжваш.
– Какво?
Имаше един човек с голям пръстен и в
апартамента ти имаше сватбена рокля.
Той каза, че сте сгодени и…
ето ме.
Ужасно съжалявам. Моля,
продължете. Ще си тръгвам.
Върви.
Върви! Върви де.
– Май си прекалено официално облечена.
– Откъде ти хрумна, че се омъжвам?
– Ако изглежда и мирише така, понякога е така.
– Знаеш ли, Джак?
Не като да е настъпил края на света
за една жена, за да го каже, но…
наистина искам да се омъжа.
– Знам. Какво?
– Страхотно, просто страхотно!
– Извинявай, но какво има?
Апатичната ти реакция на желанието ми
да се омъжа! Искам го, Джак. Къща, ливада,
неделни вечери, да вземаме децата от хокейна
тренировка, да четем заедно на глас вестника.
Ще си сменя името и не съм против
дървена ограда! Какво ще кажеш?
Добре. Нека започнем
с неделните вечери
и стигнем постепенно до вземане на децата
от хокейни тренировки. Съгласна ли си?
– Извинявай.
– Искам да ти покажа нещо.
ТРАЙБЕКА ТАЙМС
Как се влюбих в съседката
– Толкова се гордея с теб.
– Нали ти казах?!
– Мечтите се сбъдват.
– Моята също се сбъдна.
– Да разгледаме изоставения склад, а?
– Мисля си за асансьор. Да заседнем в някой!
– Откъде взе колелото?

Get Adobe Flash player

Comments are closed.