Life in a Day 2011 Bulgarian

movie image

Download subtitles of Life in a Day 2011 Bulgarian

УНАКС ТИЙМ UNACS TEAM
Превод и субтитри:
Деси Христова a.k.a. Belly
YOUTUBE, Ридли СКОТ и Томас СКОТ
ПРЕДСТАВЯТ
ЖИВОТЪТ, ТАКЪВ, КАКЪВТО Е
Помолихме хора от целия свят
да заснемат живота си
и да отговорят
на няколко прости въпроса.
Получихме 4500 часа видеозаписи
от 192 държави.
Всичките заснети в един-единствен ден:
24 юли 2010 година.
Не е ли красив?
Можеш ли… можеш ли
да говориш английски?
– Кой…
Кой ден е днес?
– Да, “Обичам да се движа и танцувам”.
Това е най-хубавият ден от живота ми!
Не, питам…
– Кой ден е днес ли?
– Днес е…
Чакай малко.
Глупав въпрос. Кой ден е днес?
Извинявай.
– Добре.
24 юли.
И какъв ден само.
Най-хубавият ден.
Може би се чудите защо съм будна
в този безбожен час.
И аз, като другите, вярвам,
че между 3 и 4 сутринта
е времето, когато завесата
между световете е най-тънка.
Често по това време на денонощието,
чувам името си, произнесено
от някакво невидимо присъствие.
Добро утро.
Хубаво е.
Ето ни в гаража.
Точно така.
Ще ползваме асансьора.
Добре. Да го повикаме.
Ето го.
Това е асансьорът на паркинга
на супермаркета в Роуд Оук, Вирджиния.
Този асансьор е станал известен тук.
На шестия етаж сме,
който е напълно опожарен.
Вашият основен асансьор “Доувър”.
За работещите в “Асансьори Доувър”,
това е добра марка асансьор.
Сега се връщаме на първия етаж.
Така. Време е да отиваме на работа.
Не беше ли забавно?
Знаете ли колко сила е нужна
да се противопоставиш?
Това е една нощ от живота на С. Грей.
Знаете ли за какво говоря?
Да спиш на дивана.
Без пари.
Скъсвайки се от работа всеки ден.
Хлапетата не се радват на майка си.
Мъж не се радва на жена си
или приятелката си.
Глупости, човече.
Роден лидер…
…хванат в капана
на религия и политика.
Много скоро, човече,
плановете ми ще бъдат завършени.
Обичам те.
– И аз те обичам.
Трябва да се изпишкаш.
Тай Чан.
Ако не се изпишкаш,
няма да гледаш телевизия, нали?
Хайде.
Защо са ти пораснали
толкова много косми?
Защото съм мъж.
– Ами жените?
Жените нямат коса, не толкова много.
Кажи добро утро на мама.
– Добро утро.
Ето тамяна.
– Не искам.
Тогава татко сам ще го направи,
Тай Чан.
Тай Чан, удари камбаната.
Когато татко е запалил тамяна,
можеш да удариш камбаната.
Когато татко е сложил тамяна тук.
Точно така. Добро утро, мамо.
– Добро утро, мамо.
Добре, сега изгаси тамяна.
Браво.
– Готово.
Искам вода.
Днес ще запишем как Саша се бръсне
за първи път в живота си.
Леле.
– Саша, на колко години си сега?
На петнадесет.
– Браво, браво.
Първо на Саша му трябва гореща вода
за горещата кърпа,
която ще си сложиш на лицето.
За да ти затопли лицето
и да овлажни кожата ти.
Прилича ли ви на горещо, хубаво лице?
Винаги е било!
– Както кажеш, пич.
Май по-добре да снимаме от близък план
тези бакенбарди.
Много са дълги.
Благодаря.
Трябва хубаво да насапунисаш.
Не мисля,
че е нужно да слагаш и на носа си.
Самобръсначка с пет ножчета,
която получихме като мостра.
Време ли е? Давай.
Добре, бръснеш ме.
Това вече е смущаващо.
Порязах се.
– Да. Няма страшно.
Ще го преживееш.
Не се притеснявай, ще се оправиш.
Това е мъчение.
Боли ли?
– Ще те смъди малко.
Подсуши се и да видим
хубавото, гладко обръсване.
Добра работа, приятел.
Ето какво ще направим.
Недей… Обърни се към камерата.
Слагаме едно малко парче там.
Виж, залепва за раната.
И ето! Готов е.
Чакай. Дай пет, приятел. Оцеля.
Момичетата носят само неприятности.
Ако си ги омъжил, значи си добре.
Аз съм още ерген.
Кучка.
Кой ден е днес?
– 24-ти.
Няма начин.
– А ти кой ден мислиш, че е?
25-ти.
– Не е 25-ти.
25-ти е!
– 24-ти!
Боже!
Бързо възстановяване, Кейти!
Документираме всичко.
Боби, остави мама да спи.
Добре ли си?
– Чувствам се ужасно.
Чувстваш се странно ли?
Ето как ще стане по-странно.
Да оставим мама да спи.
– Добре.
Боби, слез долу.
Да остави мама да спи.
– Проклятие…
Благодаря, благодаря.
Но искам да питам нещо обаче,
защото…
Притеснявам се най-вече за превръзките
и другите неща, разбира се,
знам, че мога да се изкъпя,
но не посмях.
Мислех, поне да се опитам
да взема душ, преди да дойдеш.
Нали мога да го направя? Добре.
Тате, мога ли да сляза?
– Боби, може ли да поговорим?
Моля те.
Трябва да поговорим, става ли?
Защото баба ми казва,
че при всичките проблеми
си бил много добро момче,
и аз го знам, разбира се.
Знам, че е трудно.
Никога не съм била в болница.
Никога преди не съм била така. Мисля,
че би трябвало да си помагаме.
И понякога,
като те помолим да направиш нещо,
не искаш да се качиш горе,
защото те е страх.
Няма проблем, разбирам те.
– Татко е виновен.
Ако те е страх да се качваш горе сам,
просто ми го кажи.
Добре! Понякога ти слизаш долу.
И спри да снимаш!
– Ще ти дам камерата и на теб.
Ще си направим семеен проект.
Всички ли сме съгласни
да си направим семеен проект?
Искаш ли камерата?
– Какво?
Искаш ли да ме снимаш с камерата?
– Ще бъде семеен проект.
Искам да имам весело момче днес.
Трябва да си весел,
ако искаш камерата.
Защо?
– Защото това е весел филм.
И има щастлив край.
Компианг, аз непослушно дете ли бях?
– Не.
Наистина ли?
– Добре де, може би малко.
От колко време работиш
за семейството ни?
Над 25 години.
За какво са тези дарове?
– Да отпразнуваме пълната луна.
Това за какво е?
– “Пелунгсур”,
показва, че церемонията е приключила.
За кой Бог е това?
Това е за Вишну.
Водата е дар за Него.
Добре, влизаме!
Сигурна съм, че ме чува в момента,
нека ви обясня нещо.
Чуват ли ме всички високо и ясно?
Синът ми вчера трябваше
да си изчисти стаята.
Хайде! Момче!
Жено!
– Жено.
Очертава се дълъг ден, както повечето.
Винаги грее от щастие щом се събуди.
Хайде, влизай под душа.
Денят започна.
Имаме неща за вършене.
Места да обиколим.
С хора да се виждаме.
Бъдеще да изграждаме.
Претърпях сериозна сърдечна операция.
Много съм благодарен
на прекрасния екип.
Нито една работа
не е твърде голяма или малка.
И само преди няколко минути
ми избърсаха задника,
защото… за първи път се изсрах.
От поне седмица насам.
И една от тях дойде в реанимацията
и каза:
“Искате ли да ви почистя, сър?”
И аз казах “да”.
Една много, много смела, млада дама,
в моя случай, мисля, свърши работата.
Направо спаси ситуацията.
Много съм благодарен
на тези хора, че се отнесоха с мен…
…отнесоха се с мен толкова добре.
И за много кратко време…
…ще се възстановя.
Ще бъда навън да правя щуротии.
И ще се наслаждавам на живота.
Ето маската. Би ли се навел напред?
56, 56… 57.
61 рупии.
61 първи път, 61 втори път. Продадено!
Аз съм Аманда. И тази събота
съм радостна заради това.
Малко ужасена. И наистина въодушевена.
Боже, усетихте ли това?
Да опитаме пак.
Чуй дали е заспал.
Какво става, Беатрис?
Хайде. Ела тук!
Какво малко чудо си ти!
Боже!
Твоята мама
е създала свое малко копие.
Искам да пия от най-чистата вода.
Искам да ям само това, което трябва.
Аз знам, че съм само един човек.
Но се чувствам силен.
Искам да изкача най-високата планина.
Ще я изкача, ако искам, без много шум.
Аз знам, че съм само един човек.
Но се чувствам силен.
Облаците би трябвало наистина
да са бели.
Океаните трябва
на брега да ни посрещат.
Не искам да надскачам себе си,
когато знам какво ми предстои.
Обичай живота ден подир ден, момче.
Обичай живота ден подир ден, момиче.
Обичай.
Обичай.
Искам да пия от най-чистата вода.
Искам да ям само това, което трябва.
Аз знам, че съм само един човек.
Но се чувствам силен.
Искам да изкача най-високата планина.
Ще я изкача, ако искам, без много шум.
Аз знам, че съм само един човек.
Но се чувствам силен.
Облаците би трябвало наистина
да са бели.
Океаните трябва
на брега да ни посрещат.
Не искам да надскачам себе си,
когато знам какво ми предстои.
Добро утро на всички.
Бонжур.
Буенос диас.
Намасте.
Салаам алейкум.
Казвам се Окуан Юун.
Роден съм в Корея.
Няма значение Северна или Южна Корея.
Обикалям света с колело.
Днес стават 9 години и 36 дни.
Това е Катманду, Непал.
Бил съм вече в 190 страни.
Шест пъти са ме удряли коли.
Пет операции.
Има толкова много
безотговорни шофьори по света.
Виждал съм толкова много различни
по големина мухи.
В Северна Африка
са по-малки от тукашните.
И в Турция са по-малки.
Но в Корея, Япония и Китай
са същите по размер като тук.
Много съм развълнуван.
Какво имаш в джоба или раницата?
Пътнически четка и паста за зъби,
крайно необходими,
ако прекараш нощта с козите.
Лекарствата, от които имам нужда
ежедневно, за да живея.
И това е гумената ръкавица
от онзи ден, когато бях на работа.
50 песос. Супер.
Банкнота от 500 рупии. 2БА596135.
Все още помня номера.
Първо е знамето на Канада,
защото някои от предшествениците ми
са били от Нова Скотия, Канада.
След това е знамето на Германия,
защото някои от предшествениците ми
са били от Германия.
Някои от тях са живели в Уисконсин.
Някои от тях са били от Полша.
Този Алтей е от шоколадово яйце.
Електрически зар.
Това е око, което пази от злото.
Метален трион.
Метален орел.
Метални колела.
Някой да иска малко гранит?
Казвам се Ранди Рейсайдс,
и това е къщата на Кенет В. Флетчер.
Голяма Н-образна греда,
кошница с грозде,
клещи за тръби,
страшно много кашони.
Обича да трупа разни работи.
Преместих се тук преди 4 години,
бях наркотично зависим.
И за четирите години
Кен направи две неща.
Изчисти ме от зависимостта
и изгуби всичко.
Добро утро.
– Добро утро.
Кенет В. Флетчър.
Загубеняк.
Некадърник.
Какво друго?
Мизерник.
Утре Кен заминава
за Канарските острови,
където си е намерил работа
като масажист.
А аз се връщам в Небраска,
където ще живея със семейството си.
Той е от тези хора,
които имат милиарди идеи,
но никога не ги завършват.
Като дете, Кен е искал пиано,
но не е могъл да го има.
Преди три години цяло лято
търсихме в интернет
и отидохме в Минеаполис и Сейнт Пол
и купихме пиана!
Човекът е гений. Просто никога
не е имал достатъчно време.
Изглежда човекът за търга е тук.
Какво има в джоба ми?
Ключ.
И има много изящно,
малко лого на него.
Това е Ламборгини.
И това представлява
един ден от живота ми.
Това е портмонето ми
от “Марк Джейкъбс”.
Ключодържател “Марк Джейкъбс”,
който много обичам.
Огледало.
Айподът ми, който е моята душа.
Броеница. Много добър начин
за прекарване на времето
във вечността.
Слушалки за телефон.
Изключително добър начин
да си губиш времето във вечността.
Това е малко клонче от мелия.
– За какво го използваш?
За зъбите си.
Нямам нищо в джобовете си. Нищо.
Нищо няма в джобовете ми. Празни са.
Пари, много пари.
– Колко е това много?
Двеста и петдесет.
– Колко?
Двеста и петдесет.
Това сандъче на баща ти ли е?
– На брат ми.
Да изкарам много пари.
Здравей, Абел. Как си?
Пак е събота.
Стана студено и август ще е по-зле,
ще трябва да се обличаш добре, Абел.
Хей, ти, това е моето място.
Понякога изкарвам 5 сола.
Когато бях малък,
веднъж изкарах 20 за един ден.
Чао. Ще се видим другата събота.
Какво има в джобовете ми ли?
Това е ножът ми.
Можеш да ме съдиш колкото си искаш,
но има много луди хора по света.
Моят Ругер P94.
40-калибров пистолет.
Нося го със себе си, където и да ида.
Ключове. Телефон.
Спринцовки.
Всичко това са гробища.
Някой живее ли тук?
– Да, ще ти покажа.
Може ли да говоря с тях?
– Да, да.
Моята история е, че не мога да работя,
защото няма кой да ми гледа децата.
Жена ми почина, майката на децата ми.
Имам 20-годишен син, който е болен.
Той е бавноразвиващ се.
Трябва да го връзваме по цял ден,
за да не се загуби някъде.
Четиринадесет души живеем тук.
Нямаме електричество, нямаме вода,
нямаме канализация.
Но все още сме живи.
Бог няма да ни забрави.
Той ни е създал.
В това вярвам.
Бог не би ни създал,
само за да ни забрави.
Казвам се Айомати.
Живея в Дубай от 13 години.
Работя като градинар
и съм много щастлив.
Вкъщи няма работа.
По-доходоносно е да дойдеш в Дубай.
Тук съм да печеля пари
и да ги пращам на децата си.
Моля те, седни.
– Мислиш само за стомаха си.
Видя ли, че оградата е паднала
в магарешкия трън?
Мамка му,
навсякъде магарешки тръни.
А мислиш, че аз съм трън в задника.
Така се прави сирене “Бринза”.
Когато се оттече цвикът,
сиренето става много хубаво.
Почти толкова добро,
колкото холандското.
Дори има дупки след 2-3 дни.
– Стига си се хвалил.
Време е за обяд!
Това е балут.
/Сварени патешки запъртъци/
Само във Филипините.
– Балут.
Виждаш ли това?
Гадост, нали?
Да му сложим малко сол.
Това е сол.
Гледайте сега.
Как действа?
– Влиза и излиза, като игла.
Не изстрелва куршуми.
Нищо не излиза от пистолета.
Разбирам.
Днес е събота, 24 юли.
Последните три години съм далеч
от вкъщи, за да взема диплома.
Щом я взема, ще си намеря работа
в много сериозна фирма.
Затова не се виждам
с моя старец толкова често.
Но когато се видим,
винаги ходим на едно и също място
и ядем едно и също, с кетчуп.
Току що ти звънях.
– Да, тъкмо го получих.
Щях да ти звънна и аз.
– Как си?
Добре.
– Искаш ли глътка?
Може.
– Избра ли гума? Тази е скапана.
Нямах време.
– Тази за нищо не става.
Ще трябва да се съгласиш с мен.
Виждаш ли? Има дупка.
Това дупка ли е?
Снимай долу, Джак.
Да видим дали се вижда разкъсване.
Хайде стига, Боже! Не си вече ученик.
Ходиш на работа.
Нямаш извинение.
Два малки бургера. Представете си
какви са средните или големите.
Абсурдно, нали? Не е за вярване.
Както и да е, заповядай, Джак.
Оттук. Ще седна в колата.
Какво си донесъл?
– Това.
Твоя снимка от университета?
– Фантастично.
Фантастична е.
Ще й взема хубава рамка.
Защото Нина има такава рамка.
Наистина страхотно, Джак. Благодаря.
Трябва да се гордееш със себе си,
като се има предвид,
че почти те изпъдиха от училище.
Извади късмет, нали?
Всъщност порасна…
последната година,
стана истински възпитан младеж,
истински джентълмен и добро момче.
Благодаря, Джак.
Кого обичаш много?
Татко…
защото ми носи плодове.
Готви ми обяд, прави ми закуска.
Той приготвя всичко,
всичката храна, която ядем.
Повече го интересувам аз,
отколкото работата му.
Най-много обичам лаптопа си.
В Уикипедиа има разкази, история,
математика,
наука, религия.
Всичко има.
Това е една гигантска библиотека.
Какво обичаш?
Обичам да бъда себе си.
Обичам живота си. Толкова е забавен.
Себе си.
Да заровя крака в мокрия пясък.
Трябва да е мокър.
Трева, пръст…
миризма на мръсна река.
Миризмата на лагерния огън,
попила в косата ти.
Панирано пиле с подправки на фурна.
Какво обичам най-много?
В момента я виждате.
Много обичам семейството си,
братята и сестрите си.
Да съм с децата си
и да се грижа за тях.
Представям ви човекът,
когото обичам най-много на този свят.
Здравей.
– Здравей.
Какво обичаш най-много?
– Жените.
Много.
Обичам те, Юлия.
Ти си единствената ми любов.
Първата ми любов.
За мен, любовта е навсякъде около теб.
Обичаш ли мъжа си?
– Да, трябва да го обичаш.
Обичам жена си. Обичам сина си.
Обичам земята си.
Обичам животните си -
кучетата, пора, пилетата, конете
на заден план.
Обичам живота си.
Но какво обичам най-много?
Обичам Бог, небесния ми Отец,
моя Създател,
от когото идват всички благословии.
Обичам да вдигам 240 километра в час
на магистралата в хубава кола.
Обичам футбола.
Мисля, че е единственият спорт,
който събира хората.
– Обичам…
да изчистя нещо, което е много мръсно,
че да можеш да видиш резултата.
Обичам си хладилника.
Много е готин.
Седи си в ъгъла.
Държи си устата затворена.
Обичам хладилника си.
Нищо друго, само хладилника.
Какво обичаш?
– Жените.
А ти какво обичаш?
– Свободата.
А ти какво обичаш?
– Силата.
Обичам думата “мамилапилатапай”.
Произлиза от ягански език,
който сега е мъртъв език.
Но е бил говорен в Тиера дел Фуего,
Най-южната точна на Южна Америка.
Никога не съм чувала думата
правилно произнесена,
така че може и да я произнасям грешно.
Но значението й е много красиво.
Означава моментът или усещането,
когато двама души
искат да поставят началото на нещо,
но никой не иска да направи
първата крачка.
Може да бъде,
когато два племенни вожда искат мир,
но нито един от двамата
не иска го предложи първи.
Или когато двама души на парти
искат да се сближат,
но нито един от двамата няма смелостта
да направи първата крачка.
Можете да чуете рибарчетата сега.
В момента звъня на майка си да я питам
какво да кажа днес на Емили.
Ало?
– Имаш ли минутка да те питам нещо?
Разбира се.
– Довечера излизам с Емили.
Исках да й кажа какво чувствам към нея
и после не знам.
Затова звъня на майка си
да я питам какво да й кажа?
Добре.
Не знам, мисля,
че трябва да наблегнеш на това
колко много я уважаваш,
че винаги си й се възхищавал.
“Уважавал”? Тази дума ли да използвам!
Уважавам?
Мислиш ли, че ще й хареса?
– Да.
Не знам дали това…
– Че много държиш на нея.
Не знам дали тези…
– Че е специален човек за теб.
Добре. Ще използвам тези думи.
Здравейте. Във влака съм.
Това е приятелката ми Емили.
Здравейте отново. Все още сме с Емили
и се разхождаме из Чикаго.
Току що излязохме от това място,
което беше страхотно.
Ще оставя камерата включена,
че нещата стигнат кулминацията.
Териса, погледни ме.
Боже мой!
Ето какво стана. Попитах я дали иска
някой път да излезе на среща с мен
и тя каза “Не”. Просто… “не”.
Точно това каза наистина.
“Не”. Не иска нищо такова.
Вероятно никога. Абсолютно никога.
Така че…
Всъщност попитах:
“Няма ли шанс за някаква възможност?”
И тя каза “не” и за това.
Никаква възможност. Никаква.
Това означава жените да коленичат.
Например жената трябва да коленичи
пред мъжа.
Искаш ли да ни покажеш как го правиш?
– Да.
Значи поздравяви Моузес традиционно.
Моузес, как се чувстваш от това?
Тя идва и коленичи пред теб всеки ден?
Да, защото съм мъж.
Трябва да ме уважава.
Такава ни е културата.
Мъдрите хора казват,
че само глупаците се хвърлят
през глава.
Но не мога
да не се влюбя в теб.
Здравей, бабо. Дейвид се обажда.
Как си?
Добре съм. Да, все още съм в Ню Йорк.
Да беше много горещо тук,
но си изкарвам добре.
Както и да е, исках да ти се обадя,
защото… знаеш приятеля ми Ник,
с когото много пъти си се срещала.
Да, знам. Той е много добро момче.
Исках да ти кажа,
че той не ми е просто приятел.
Гадже ми е.
Това е нещо, което исках да ти кажа
от известно време,
но не знаех как ще реагираш.
Затова се притеснявах да ти кажа.
И аз те обичам.
И аз те обичам. И се надявам,
че можеш и ти да заобичаш Ник,
защото той е много важен за мен,
и се надявам,
че може да бъде важен и за теб също.
Това означава много за мен.
Благодаря ти.
И аз те обичам.
Наистина.
Да, родителите ми знаят.
Сега му викат, че си гей, бабо.
Не се казва “хомосексуалист”.
Не е…
Да, не е болест. Благодаря.
Хвърли малко сирене на патиците.
Доближи се до тях. Снимам те, Сара.
Може да ме ухапят.
– Не, не хапят. Патиците не хапят.
Хайде. Снимам. Върви към тях.
Ще стане добър филм.
Искате ли да ви снимам двамата?
Още веднъж да ви снимам?
– Благодаря.
Само ми кажете какво да правя.
– Просто…
Първа истина за брака:
любовта е бойно поле.
Двамата ще се борите като петли.
Нека си го кажем. Това е наука.
Сложете две каквито и да е животни
на едно място,
ще има страхотна нежност,
но ще има и кръв.
Това е джобният ми Уолт Уитман.
Несъмнено е бил
от най-великите поети, живели някога,
и ако децата ми го четат
и се учат от него,
бих бил много щастлив.
В края на краищата, той казва,
“Аз съм величествен.
Не моля душата си да се защитава.”
Не, не каза “душа”.
Казва “Не моля… ”
Стига, Тристам,
ще изразходваш всичката памет.
Угаждаш на себе си, престани.
Трябва да ги изправим, моля те.
“Не моля духа си… ”
– Не бъди такъв егоист.
Моля те, гледам ги цял ден.
Просто престани.
“Не моля душата си”
“Не моля духа си
да се защитава или да бъде разбран. ”
Добре, хубаво.
Ан и Джон днес подновяват обетите си
след 50-годишен брак.
Доста необичайно,
но всеки един от тази специална двойка
се съгласи да напише обета
на партньора си. Ан пише на Джон,
а Джон пише обета на Ан.
Дърпай.
Това не иска да ме вдигне.
Има нова там.
Трябва да дърпаш. Ще се справиш ли?
– Не.
Дърпай,
като използваш мускулите на гърба си.
Не помръдва. Не помръдва!
Джон, необходимо е да посочиш
един или два недостатъка
от физическата страна на брака.
Със сигурност никой не би оспорил,
че има определени физически нужди,
които съпругата очаква от съпруга си,
и Ан те моли да решите спора тук.
Съгласен ли си да миеш прозорците
отвън и отвърте?
Това е като във фитнеса.
Хващаш тук,
и другото хващаш и позиционираш
краката си успоредно на него,
за да можеш да използваш
мускулите на гърба. После дърпаш.
Сериозно ли?
Ан, Джон пита дали ще му позволиш
да направи онова нещо,
което си му обещала да направи
на 40-тия му рожден ден,
но все още не си позволила.
И така, Ан,
в очакване на предния ти отговор,
Джон казва “Предполагам,
че една свирка за случая е… ”
Да не пробваш всеки възможен начин?
Казах ти, че няма да помръдне.
Няма да мръдне.
Та какво казваше?
И накрая, въпреки че мъжете очевидно
са от Марс, а жените от Венера,
обещавате ли да се обичате и почитате
и да прекарате живота си заедно
в това градче, докато сте живи?
– Да.
Ставай.
Какво правиш? Ставай.
Да вървим.
Тръгваме ли?
Да вървим.
Каска.
Чао, дядо.
Покатери се, кльощьо!
Катери се, Вирджиния.
Давай, давай, бавно.
Танцувай джърк, моля те. Моля те.
Накрая ще пробвам да накарам командира
да танцува джърк.
Защо вечно трябва да се плезиш?
Фрасни Ийсън в лицето.
Боже мой!
Това са “Бунтовниците”.
А ето я и “Империята”.
Здравейте. Това е стаята ми.
А това е градината ни.
Казвам се Масуд Усайди.
Живея в Кабул, Афганистан
и съм новинарски фотограф.
Това е къщата ми,
а това е баща ми, пие чай.
Майка ми се моли.
Брат ми, Фарид,
отново се е вторачил в хладилника,
както винаги.
В момента съм в колата си,
на път за старата част на Кабул,
да направя няколко снимки.
Понякога обичам просто да се разхождам
наоколо, търсейки добра снимка.
Тези двата са ми като бебета,
нося ги навсякъде.
Ето ме, сама съм,
защото съпругът ми
е на другия край на света,
на работа, бие се за нас.
Коя блуза да облека? Коя мислиш,
че Фил повече ще хареса?
Коя мислиш?
Тази ли? Тази ли е най-хубавата?
Това е пазарът в стария град.
Повечето чужденци мислят, че е опасно
да се разхождаш по улиците на Кабул,
но, както виждате,
няма опасност за нас.
Тактическо изчакване.
Тактическо изчакване.
Това е улица, на която се продават
птици обикновено.
Наричат ги “Птици на любовта”,
защото винаги се целуват.
Къде си?
Здравей, Шарън.
Здравей.
Как си?
Виждаш ли ме?
Да. Облякла си се хубаво, нали?
Да, разбира се.
Това е вечерта ни за срещи.
Афганистан се свързва…
името на страната ми се свързва
с конфликти, война,
убийствени атаки
и всички негативни неща,
които слушаме по новините.
Но Афганистан има и друга страна,
която вие обикновено не виждате.
Тези момичета ме карат да се чувствам
оптимист за бъдещето на моята страна.
Обичам те.
– И аз те обичам. Пази се.
Ще се пазя, скъпа. Ти също се пази.
– Добре.
– Чао.
Не е лесно да обясниш мотивацията.
Мога ли да направя нещо
да обединя отново Корея?
Изглежда невъзможно.
Извън моите възможности.
Но невъзможното е възможно.
Татко, виждаш ли войната ми?
Червените са лошите,
а белите са добрите.
Не е толкова зле.
– Така ли?
Нещо кърви ли под ръката ми?
Да видим дали можем да го вземем.
Какво е това? Какво е това?
Изглежда е някаква…
– В косата ми ли беше?
Не, беше на чантата ми. Калинка е.
От какво те е страх?
От всякакви чудовища, или духове,
или от вещица.
– От зомбита.
Какво правят зомбитата?
Добре. Страхотно зомби си.
Змии и духове.
Когато дойда на работа
в един през нощта,
чувам малки шумове тук и там.
Това малко ме плаши.
Страх ме е от кучета.
– Котки.
Плъхове.
– Лъвове.
– Паяци.
Страх ме е от крадци,
насилници…
Страх ме е да порасна.
Страх ме е да не изгубим това място.
Културите, които не разбирам.
Имам страх от Аллах, от нищо друго.
От нищо не ме е страх.
– Само от Бог.
Страх ме е за всички хора,
които не познават Бог.
Хората, които не са получили спасение,
ще отидат в ада.
Страх ме е от хомосексуализма.
Хомосексуализмът е…
като болест,
а мен ме е страх от болести.
Стоя в стаята си и всичко,
за което мога да мисля,
е дали преди няколко години
някой друг е живял тук,
някой, който не е израелец,
може би някой палестинец.
Предполагам,
че най-много ме плашат политиците.
Чудя се дали няма да се въвлечем
в друга война.
Когато напусна дома си сутрин, не съм
сигурен дали ще се прибера после жив.
Нито един афганистанец не очаква
да се прибере у дома си безопасно.
Времето си минава,
а нямам деца,
никой никога няма да ме нарече “мамо”.
Едно от нещата, от което най-много
ме е страх в момента,
е, че почвам да оплешивявам.
Това съм аз. От това ме е страх.
Че съпругът ми ще ме напусне
заради друга жена
заради липсата на знаете какво.
Развод.
Развод. Колко ужасно!
Страх ме е от самотата.
Да не се събудиш някоя сутрин…
и никой да не те открие цяла седмица.
Да загубя някого, когото обичам.
Затова го намирам за много трудно
да имаш връзка с някого.
Защото какво ще правиш,
когато те напуснат?
Защото ако Бог не съществува?
Вярвам в Него,
но ако не съществува?
И просто ни заравят в земята,
завинаги мъртви?
От това ме е страх,
да легна в този гроб.
Животът е неестествено къс.
Да умра, предполагам.
Кучетата се плашат от гръмотевици.
– Да, наистина ги е страх.
Вася трябва да намерим отнякъде
фойерверки.
Есен е, вълците ще дойдат.
Трябва бързо да се прибираме.
Ще завали!
3… 2… 1…
Добре дошли на Парада на любовта.
Погледнете напред!
Нереално. Нереално.
Погледнете отстрани. Какво правят?
Вижте боя там.
Не можем да се измъкнем.
Това не е нормално, брат.
Идиот!
– Не искам да се мръдна от пътя.
Спри скапаната кола!
Тунел се е превърнал
в смъртоносен капан.
Най-малко 18 души са смазани до смърт
в паническо бягство по време
на Парада на любовта в Дуисбург.
Голяма част от празнуващите
не са разбрали за трагедията.
Искам да пия от най-хубавата вода.
Искам да имам всички неща,
които ми трябват.
Искам да знам,
че се чувствам силен.
Искам да стигна до златния фонтан,
да пребия всеки, без да се колебая.
Искам да знам,
че се чувствам силен.
Облаците би трябвало наистина
да са бели.
И океаните трябва
на брега да ни посрещат.
На кого му трябват книги,
когато имаме речта?
И кой знае какво ни предстои?
Живот, струващ пени в един момент.
Любов,
живот, струващи пени в един момент.
Любов,
живот, струващи пени в един момент.
Любов.
Когато затворя очи, мога да видя
всички различни хора по света,
от град до град,
от държава до държава.
Мога да го почувствам, да го докосна,
да го видя.
Чувствам се като новороден,
заради подстрижката ми.
Време е пътешествието ми да продължи.
Скорошно оздравяване!
Кого обичаш?
Глупавите ми момчета.
Добре. От какво те е страх?
Предполагам…
че в момента не ме е страх от нищо.
Беше ме страх, че ще се разболееш
от рак и ти се разболя.
Исках да кажа,
че ще се разболееш пак.
И ти се разболя. Но вече се приключи
с това. И не ме е страх от нищо.
24 юли 2010.
Почти полунощ е и ми изтича времето
за снимане.
Работих цял ден, в събота.
Тъжното е,
че прекарах целия ден, надявайки се,
че нещо изумително ще се случи,
нещо страхотно,
нещо, с което да оценим този ден,
да бъдем част от него
и да покажа на света,
че има нещо велико,
което може да се случи всеки ден
в живота ти, в живота на всеки.
Но истината е, че не се случва винаги.
И за мен днешния ден,
целия ден, нищо не се случи.
Искам хората да знаят, че съм тук.
Не искам да престана да съществувам.
Няма да ви казвам,
че съм най-страхотния човек, защото…
изобщо не мисля, че съм.
Мисля, че съм нормално момиче,
с нормален живот.
Не достатъчно интересно…
за опознаване.
Но искам да бъда.
И днес…
въпреки че…
въпреки че нищо интересно всъщност
не се случи,
тази нощ се чувствам,
сякаш нещо страхотно се е случило.
Искам да пия от най-чистата вода.
Искам да ям само това, което трябва.
Искам да знам,
че се чувствам силен.
Искам да изкача най-високата планина.
Ще я изкача, ако искам, без много шум.
Само искам да знам,
че се чувствам силен.
Облаците би трябвало наистина
да са бели.
Океаните трябва
на брега да ни посрещат.
Не искам да надскачам себе си,
когато знам какво ни предстои,
сурова любов.
Живей ден подир ден, любима.
Живей ден подир ден, не знам.
Любов.
Животът, такъв, какъвто е.
Животът, такъв, какъвто е…
Искам да пия от най-чистата вода.
Искам да ям само това, което трябва.
Искам да знам,
че се чувствам силен.
Искам да изкача най-високата планина.
Искам да изкача най-високата планина.
Искам да знам,
че се чувствам силен.
Облаците би трябвало наистина
да са бели.
Океаните трябва
на брега да ни посрещат.

This entry was posted in Movie and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.