Don Juan DeMarco 1994 Bulgarian

Posted by on April 29, 2012

movie image

Download subtitles of Don Juan DeMarco 1994 Bulgarian

представя
Со Ю Джин?
Защо си тук?
Дойдох да се срещна с някого.
Кого?
Хьонг!
О Де Сан?
Може би трябва да се представя.
Аз съм И Джун Хи.
Какво?
Какво каза?
Запознайте се.
Това е брат ми, И Джун Хи.
А това е…
– Няма нужда.
Вече се познаваме, нали?
Чакай малко…
Брат?
Какво значи това?
– Затова исках да се запознаем.
Исках да ти обясня всичко.
Този човек наистина ли е брат ти?
И името му е: И Джун Хи?
Сякаш…
сякаш сънувам.
Този човек… Заедно управлявахме
магазин в Донгдемун.
Брат? Той каза, че няма семейство.
А името му е…
Знам какво имаш предвид.
Сигурно, защото e наследник
на “Сопиа Апарел”
не може просто така
да управлява магазин,
затова го е пазил в тайна.
Не знам какво точно ти е казал,
но той…
Той наистина е моят брат,
И Джун Хи.
Не мога да повярвам.
Искам да говоря с него.
– За сега просто си върви.
Ако се срещнете сега,
няма да можеш да кажеш нищо.
Но…
– Направи както ти казвам.
Първо се успокой,
после ще поговорите.
Със сигурност,
ще имате време да поговорите.
ПРИНЦ ПЕПЕЛЯШКО
Епизод 11
Какво стана със Со Ю Джин?
Изпрати ли я вкъщи?
Сигурно е била шокирана.
– Сега се тревожиш за Со Ю Джин?
Мислиш ли, че имаш това право?
Не е ли очевидно,
че заради мен е шокирана.
Ти не се меси.
Това е между Со Ю Джин и мен.
– Не.
Не мога да го направя.
Аз…
имам сериозни намерения.
Затова, не мога да търпя
да си играеш така с нея.
Да си играя?
Шегуваш ли се?
Няма да те моля да и се извиниш.
Дори и да искаш,
по-добре стой далеч от нея.
Не мисли, че ще стоя
със скръстени ръце,
ако отново я обидиш.
Какъв идиот…
Но как можа да си тръгне
просто така?
Време е за летни дрехи,
но тези не са ли твърде тънки?
Тези скици не са толкова добри.
Да помолим Ю Джин,
да направи нови модели?
A дали ще се съгласи?
Същата е като баща си.
Може би затова иска да продава
собствените си модели? Същият инат.
Ти си тук?
Здравей.
– Дойде ли си?
Точно навреме.
Дрехите, които поиска, са тук.
Какво мислиш?
Страхотни са, нали?
Би било чудесно, ако изглеждаше
като ежедневно женско облекло.
На Де Сан ще му хареса.
Но… не може ли да ги продаваме
и в нашия магазин?
Лельо…
О Де Сан.
От колко време го познаваш?
Де Сан?
От около 3 години.
Баща ти ми го представи,
когато поръчваше неща от нас.
С какво се е занимавал
преди Донгдемун?
Знаеш ли нещо повече за него?
Добър въпрос.
Скъпи, Де Сан с какво се е занимавал
преди да дойде тук?
Чувал съм,
че е работил като куриер.
Не е ли очевидно,
че е правил само глупости?
Баща ти най-добре го познаваше.
Но защо?
Станало ли е нещо между вас?
Пак ли се скарахте заради дрехите?
Не, просто съм любопитна.
Какво значение има
какво е правил преди?
Искат се много време и усилия
да започнеш бизнес в Донгдемун.
Справил се е чудесно,
за човек без семейство.
Да не си полудял?
Нали каза, че ти трябвам,
за да играя ролята на И Джун Хи?
Исках да се справя със ситуацията,
но господарят не успя да реши
здравните си проблеми.
А какво стана с това момиче?
Това засяга и И Дже Мин.
Какво си мислиш, че правиш?
Да…
Досега се правех на Джун Хи,
защото го съжалявах,
но сега е различно.
Трябва да се преструвам
на този глупак,
защото има нещо, което искам.
Разбираш ли?
Ти наистина…
Той е мъртъв.
И Джун Хи, О Де Сан…
Сега останах само аз.
На мен…
Нищо друго не ми е нужно.
Но какво да направя,
като не искам да я изгубя?
Не съм сигурен,
какво искаше да направи
И Джун Хи, преди да умре,
но аз ще го направя.
Сопиа?
Дори да е на живот и смърт,
ще намеря начин да поема контрола.
Значи, не искаш повече да живееш
като О Де Сан?
А да прекараш остатъка
от живота си, като И Джун Хи?
Няма проблем,
щом мога да съм със Со Ю Джин.
Не разбираш.
Хора като мен,
които си нямат нищо,
имат поне една мечта.
Моята мечта…
е тази жена.
Резултати от медицински преглед
Кръвна група 0-лева отрицателна.
Вижте, аджоши…
Вярвах, че има поне
трима души на света,
които изглеждат еднакво.
Но…
не може да е просто съвпадение
фактът, че сме една кръвна група,
а и двамата сме сираци.
Не мога да повярвам,
че такова нещо е възможно.
Този човек…
Никой не знае, но мисля,
че е моят брат близнак
Затова…
Открийте истината, моля Ви.
Ако…
О Де Сан е мой брат близнак
и сме били разделени
един от друг…
Моля Ви, помогнете му.
Нещата,
които аз не успях да свърша,
направете ги вместо мен.
Моля Ви…
Също така…
Благодаря Ви,
че се грижихте за мен
като за свой син.
Няма да Ви забравя никога.
Бъдете здрав и щастлив!
Джун Хи.
Близнаци…
Значи Джун Хи,
е признал за работата си в магазина?
О, трябваше да го направи отдавна.
Значи, си знаела отдавна?
От кога?
Научих, когато се върнах от Париж,
но не можех да ти кажа,
защото обещах да го запазя в тайна.
Някак си съжалявам Со Ю Джин.
Като я видях в магазина,
се замислих,
дали да и кажа истината или не.
Но тя ми се ядоса
и не можах да й кажа.
Со Ю Джин го е срещнала,
като О Де Сан,
работил дълго
в магазин в Донгдемун.
О Де Сан?
Да, псевдонимът на Джун Хи.
Явно е започнал бизнес с това име.
Не е ли глупаво?
Преживял е толкова много,
само за да го прикрие?
Нали всичко свърши добре.
За да съм честна,
не ми харесваха всички
тези проучвания на пазара
или за каквото там
му е трябвал магазинът.
Начинът,
по който се държеше и говореше.
И дори когато си смени името
на О Де Сан, или каквото там беше,
изглеждаше като ужасен актьор.
Въпреки че…
Беше доста забавен.
*О Де Сан*
Всичко това е шега, нали?
Не си наистина И Джун Хи.
Ти си О Де Сан, нали?
Мислех, ще натрупам опит в магазина
преди да поема компанията.
Мислех, ще е по-лесно, ако скрия
истинската си самоличност.
Съжалявам, че те лъгах.
Тогава…
Директорът на сиропиталището,
който те е кръстил на планина…
Печалбата от 10 млрд. вона,
за да помогнеш на децата…
Желанието да купиш Донгдемун…
Всичко е било измама?
Кажи ми, така ли е?
Забрави този нещастен период
от живота си.
Забрави всичко,
което знаеш за О Де Сан.
От днес, за теб съм И Джун Хи.
Добре.
Да започнем отначало.
Ти си мой!
Дори да трябва да умра,
ще си мой.
Донгдемун! Ти ще
принадлежиш на О Де Сан!
Наистина искам
да продавам дрехи,
които ти си създала.
Приеха ме в “Сопиа Апарел”!
Като станеш известна,
ще направиш модно ревю.
Нека заедно идем в Париж.
Искам да ти покажа
този прекрасен град.
Не! За кого се мислиш!
За кого се мислиш?!
Ти…
Мисля, че те харесвам…
много.
И аз.
Какво мислиш?
Фантастично!
Всички основни правила са спазени.
Тя разбира много добре
женската природа.
Прикрива частите, които трябва.
Но и подчертава женските форми.
Чудесно! Наистина!
Но смятам, че й липсва нещо,
за да бъде перфектна.
Трябва да е малко по-модерна.
Кой е дизайнерът, Президенте?
Защо? Ще я вземеш под крилото си ли,
ако ти кажа?
Знаете, че не искам това.
Нали Чанг Се Ън работи за мен.
Тя е талантлива и много ми помага.
Не бъди такъв.
Иди се срещни с нея.
Ами, щом настоявате…
С какво се занимава
и къде?
Донгдемун.
– Какво?!
Защо?
Не си ли заслужава да се видите?
Какво стана?
Не си идвал от няколко дни.
какво е станало с косата ти?
Какви са тези дрехи?
Съжалявам.
Трябваше да свърша някои неща.
Трудно ли Ви беше?
Дадох най-доброто от себе си,
защото не можах да се свържа с теб.
Все пак ме провери,
за всеки случай.
Искам да Ви помоля за услуга.
– Услуга?
Няма да мога да управлявам
магазина за известно време.
Какво?
– Ще може ли вие да се заемете?
Защо така внезапно?
Поне ми кажи причината.
Имам един проблем
и трябва да работя другаде за малко.
Все пак…
Управлявайте го,
сякаш е вашият.
И от сега нататък,
каквото и да чуете за мен,
моля Ви, вярвайте ми…
Никога не бих наранил Ю Джин.
Не си ли в магазина?
Тъкмо натам отивах.
Тръгвай си,
не съм в настроение за игрички.
Хей, чакай.
Чух странен слух.
Слух? Какъв?
Някой каза, че…
Това е вторият наследник
на “Сопиа Апарел”!
Мило, нали?
Уши. Без уши?
/уши и мило на корейски си приличат/
И искаш да повярвам?
Стига говори глупости!
Приличам ли ти на глупачка?!
Но е истина! Намерих визитки
и ги използвах да продавам дрехи.
Не знаеш ли,
80% от клюките са лъжи?
Например, някой е казал,
че съм приятел на Велвет И.
Почакай, да не би,
самата тя да го е разпространила?
Тогава…
и всички клюки в Донгдемун
са лъжи?
– Аха.
А защо магазинът ти е записан
на името на И Джун Хи?
Откъде знаеш?
Не зная. Просто налучках!
По-бързо съм от правителството
при вземане на собствеността.
Стига обикаля, бързо освобождавай
магазина. За онзи разговор…
ти наистина ли постъпи в компанията?
– До срещата.
Да. Ще отида и сам ще попитам!
Ще питаш? За какво? Къде?
В “Сопиа”!
Какво?
– Казах ти,
имам делови отношения със “Сопиа”?
Ще ми кажат ли истината,
ако попитам:
“Имам тук един O Де Сен, с визитка-
И Джун Хи. Познавате ли го”?
“Не го ли знаете”?
“Какво? Да не съм длъжен
да го познавам”!
Не мога дори да ям,
докато не разбера.
Ах ти!..
Добре. Всичко е ясно. Това е тайна,
така че без клюки, разбра ли?
Ще отнесем тази тайна в гроба.
Готов съм. Разказвай.
“Сопиа”…
Как се чувстваш?
Главата ти просветли ли се?
Отначало помислих,
че е шега…
но сега започвам да разбирам,
че това е възможно.
Нали видях всичко
със собствените си очи.
Не зная за какво точно те е излъгал,
но искам да помоля
прошка за него.
Излъгал?
Прилича на това.
Струва ми се, че всичките му думи
са били лъжи.
Сега, когато всичко така се обърна…
Как ти се струва
длъжността дизайнер?
На Джун Хи няма да му е леко
да управлява магазина в Донгдемун.
Не. Не искам повече да те виждам,
нито теб, нито Джун Хи.
И за дома… Не съм платила наема,
защото набързо напуснахме.
Но скоро всичко ще уредя.
Ако това искаш, така да бъде.
Но… ме вбесява това,
че заради Джун Хи…
така мислиш и за мен…
Чувствата ми…
изобщо не са се променили.
Мисли за мен, както по-рано,
не намесвай в това Джун Хи.
Ще чакам отговора ти.
Да, аз създадох тази рокля.
Какво?
Какво е това?
И защо трябва да го нося?
Що за дреха?
Каза- семеен спорт и си помислих,
че ще е разходка или нещо такова.
Защо голф? Дори стика да държа
не умея!
Стига паника.
Младият г-н също не можеше да играе,
така че просто се преструвай.
Наблюдавай другите.
Не губи топката от поглед
и естественият контакт със стика.
И това е всичко.
– Това, кой не го знае?
Следваш топката и я удряш.
Това е главното правило в играта!
Чаках да отидем в парка, но по-добре
да изядем по някоя краставица.
Ето, дръжте.
Бабо! Бабо!
Толкова е горещо,
че целият се потя…
Не искате ли малко да се освежите?
Изяжте една краставица.
О Боже… А ти, братко?
– Не, благодаря.
Не искаш?
Да тръгваме!
Добър удар!
Идеално!
– Точно в целта!
Получи ли се?
– Прекрасно се справи.
Наистина се получи.
– Дже Мин, твой ред е.
Да, бабо.
И Джун Хи, ти също.
– Добре.
Г-не!
Искаш да си първи ли?
– Какво? Не, не, не!
Разбира се,
първо по-малкият ми брата?
Хайде, ти първи.
По-бързо.
Гледайте внимателно.
Първо трябва да вкараме,
ето в тази мишена.
Добър удар!
Впечатляващо.
Започна да играеш малко по-добре.
Ударите ми са по-добри,
защото вече не ги пресилвам, бабо.
Ти няма ли да играеш?
– Ах да, мой ред е.
Ами, да започваме.
– Добре.
Целете се в центъра и плавно
удряйте със стика. Спокойно.
Точно в центъра…
Добре!
Размина се!
Ти къде? Трябва да удариш топката.
Опитай още веднъж.
Още един опит, г-не.
Трябва да се удари оттук!
Давай, постарай се! Можеш да вземеш
и бягаш с топката…
Забравете амбициите си!
Движете се напред.
Но тя… почакай.
Добре.
– Отличен удар!
Отличен удар!
Бабо, успях!
Добър удар!
– Добър удар!
Е, как е сред природата?
Тялото ми сякаш се изпълва
със сили от свежия въздух.
И сърцето ми вече е по-добре.
Ами дрехите?
Дрехите? В смисъл?
Екипът.
Удобен ли е?
Ами… а… това… супер е.
Отначало не разбрах,
но си го помислих,
че това е продукция на “Сопиа”.
Отличен материал и дрехите…
са удобни за тялото.
Сега разработваме дизайн
на дрехи за голф, нали?
– Нека Джун Хи се заеме с него.
Сега това е първа задача.
Затова и те извиках днес тук.
Мисли за дрехите така,
сякаш са за теб
и разработи дизайна.
Тъй като това е първата ти задача,
Дже Мин ще ти помага.
Добре.
Ба… Бабо!
Дрехи за голф… това е сложно,
няма да мога.
Остана много малко време
до пускането на новата линия.
Сега отиваме на среща,
подгответе се както трябва.
За първи път в живота си играх голф,
а те искат да се захвана с линията.
Странно семейство управлява “Сопиа”.
Как могат да искат това от мен?
Луди ли са?
Да отиваме у дома.
– Боли ме рамото.
Добра работа.
Скоро трябва да започнем
уроци по голф.
Не се знае
кога пак ще Ви потърсят…
Това ли ни е най- важното сега?
Как да разработя дрехи за голф?
Това не са обикновени дрехи…
Днес за пръв път
стъпих в клуб по голф.
Какво трябва да направя?
Точно затова мисля,
че е чудесна идея,
да помолите някого за помощ.
Помощ? Кого?
Ами някой, който разбира от голф
и е наясно с дизайна на дрехите.
Разбира се, вие не познавате никого,
който разбира и от двете.
Поне да се научите да играете голф
на прилично ниво, затова…
Познавам един човек,
който може да помогне.
Дрехи за голф?
– Да.
Ти въобще можеш ли да играеш?
Ами не играя често, но мога.
Чудесно тогава.
Ще те възнаградя щедро.
Ще го направиш ли за мен?
Ами…
Хубаво.
Така или иначе… мислех
да включа и ежеспортни дрехи
в новата колекция.
Ежеспортни дрехи?
Да, “ежедневни” плюс “спортни”.
Такава е модата сега-
спортните дрехи,
да са ежедневно облекло.
Затова си мислех
да се занимая със спортни дрехи.
и явно, мога да започна веднага.
Хей.. това е най-щастливият ми
момент с теб досега.
Вярвам в теб.
Помагам ти, защото това е
първият ти проект.
Започваш по-късно от Дже Мин,
така че, трябва да направиш
добро впечатление.
Боже,
знаех, че имаш и добра страна.
Толкова си сладка.
Чак сега ли разбра?
Трябва да проучим пазара.
Тръгваме ли?
– Веднага!
Да тръгваме!
– Добре де!
Со Ю Джин?
Какво правиш тук?
Учителят Елеганс ме извика.
Имаме среща.
Така ли?
Още ли не си говорите?
Заради вас
и аз се чувствам виновна.
Всъщност, хората често
се преструват на обикновени,
за да натрупат опит
и да опознаят пазара.
Съжалявам,
че не можех да кажа истината.
Ти защо си тук?
Нещо важно ли има?
И аз не знам за какво ме извикаха.
Защо си тук, щом не знаеш?
Вместо това, нека…
Не, учителят ще дойде всеки момент.
Ние трябва да вървим.
Ще се видим.
Нали каза, веднага!
Хайде!
Да, но…
Наистина не знаех, че си ти,
когато президентът ми каза,
че трябва да се срещна с някого.
Колко е малък светът!
– Президентът?
Човекът,
на когото си продала роклята.
Това е президент Канг
от “Сопиа Апарел”.
Какво?
Натрупала е състоянието си,
започвайки с магазин в Донгдемун.
Затова понякога ходи там.
Наистина, е харесала роклята ти.
Разбирам.
Аз също.
За да бъда честен,
виждал съм много дрехи
по-добри от тези
на известни дизайнери.
Но такива като твоите,
са рядкост.
Какво да ти кажа?
В теб няма потенциал.
Шегувам се. Шегичка.
Има нещо специално в теб.
Все още искаш да учиш за дизайнер,
нали?
Разбира се.
Само че,
последният път в “Сопиа”,
направих голяма грешка.
Не знам какво е мнението
на президента за мен,
но това сигурно ще е проблем.
Какво точно очаквате от мен?
Ами и аз не знам все още.
Тя не показва намеренията си,
така че…
Добре. Вече знам коя си.
Ще кажа някоя добра дума
за теб на президента.
Хората си мислят,
че дрехи се правят
само като гледаш снимки и рисунки.
Но това не е истина.
Идва ти вдъхновение,
като се разходиш и поогледаш.
Да. Гледаш, обикаляш
и се вдъхновяваш.
Само че…
Защо Со Ю Джин
ще се среща с учителя?
Сигурна съм,
че нямат никакви интимни отношения.
Сега какво ще стане със Со Ю Джин,
като ти няма да ходиш в магазина?
Какво да става?
Ще се справи и сама.
Не ми казвай, че още искаш
да управляваш магазина?
Достатъчно. Забрави за това.
Ако президентът разбере,
лошо ти се пише.
Хич няма да се зарадва.
– Така ли?
Со Ю Джин сигурно е била в шок.
Чувствам, че аз като по-голяма,
трябва да се погрижа за нея.
Това пък откъде ти хрумна?
Остави я намира.
Не знам дали е заради твоята грешка,
но се чувствам отговорна.
Всичко е наред.
Хей, не е ли добра идея,
да сложим лъскави пайети
или анимационен герой на ръкавите?
На жените ще им хареса.
Добре. Ще изглежда супер.
Со Ю Джин?
Вие откъде я познавате?
Честно казано,
изтече информация за новата колекция
и беше разпространена в Донгдемун.
Тогава дизайнер беше Со Ю Джин.
Така ли?
Тя ли е била виновна?
Семейството и работи там
и мисля,
че някой е откраднал информацията.
Со Ю Джин
не би направила подобно нещо.
Така значи?
Вярвам на твоята преценка.
Що се отнася до нея…
Трябва да я повикаме.
– Какво?
В нея има потенциал.
Мисля да я обучим,
и да я наемем за наш дизайнер.
Наш дизайнер?
Тук се създават конкурентоспособни
дрехи от вносен материал.
И добрите дизайнери се ценят двойно.
Ето защо искам
тук да израсне поне един.
Тя е имала малко възможности,
но си личи таланта й.
Ако наистина искаш да го направиш,
аз съм за.
Но хайде първо да я проверим.
О, да. Да проектира заедно с Джун Хи
дрехите за голф.
Какво?
– Джун Хи ще е много подходящ
така ще проверим и двамата.
– Добре.
У дома съм.
– О, Ю Джин. Ела тук за минутка.
Де Сан казал ли ти е нещо?
Де Сан?
Какво да ми е казал?
Каза, че не може повече да управлява
магазина, да се заемем ние.
И заради трудностите
с плащането на наема,
допълнителният доход от магазина
ще ни е от полза…
но аз не разбирам…
O Де Сан…
е наследник на “Сопиа Апарел”.
Какво?
Правил си е изследвания,
работил е там и ни излъга.
Истинското му име е: И Джун Хи.
Какво? Това майтап ли е!
Майтап.
Но той каза, че това е истина.
Видях го със собствените си очи.
Той е брат на И Дже Мин.
Не… да, ти какво?
Мамо…
Не съм сигурна,
че искам пак да го видя.
Защо ми е толкова тежко.
“O Де Сан… ”
“И Джун Хи… ”
“O Де Сан… ”
И Джун Хи… ”
Какво правиш тук?
Баба ме изпрати.
Не си представяш как се учудих,
когато тя заговори за теб.
Но аз не знаех,
че тя е президент на “Сопиа”.
Дава ти шанс.
Какво?
– Иска да те направи
дизайнер на “Сопиа”.
Отначало ще си под ръководството
на Елеганс.
А след като придобиеш умения,
смята да те зачисли
към дизайнерския екип.
Какво ще кажеш?
Ще опиташ ли?
Толкова е неочаквано.
За да те проверят,
ти възлагат малък проект.
Но вторият човек,
работещ над същия проект…
е Джун Хи.
Ако за теб е тежко, не се съгласявай.
пак ще поговоря с баба.
Не. Искам да опитам.
Не съм в това положение,
че да избирам
и няма да изпусна тази възможност
заради И Джун Хи.
От какво да се боя.
Това не е моя грешка.
Така че, няма причина
да се отказвам.
Добре.
Виждам, добре си помислила.
Хей, богаташкото синче!
Какво седиш тук сам,
не трябва ли сега
някъде да се забавляваш?
Само на външност
съм богаташки син.
Мислиш, че шетам и крада
чужди портфейли ли?
Нямам какво да ти кажа.
– Тук съм, защото не разбирам,
как така портфейлът ти надебеля?
– Какво?
Просто казвам,
че всичко трябва да е изпипано.
Търси загубени портфейли,
на някое местенце,
където се мотаят богатите.
Това не ме интересува.
Аз не се занимавам с такива
мръсни работи.
Ограбваш хората,
какво тук му е чистото.
Ай… този глупак наистина…
Да, какво има?
Тогава ще се видим утре,
при мен.
Вярвам само в теб, Се Ън.
Се Ън?
Десет от десет?
Хей, хей. Хей!
Иди купи калмари и яж.
Наясно ли сте за необходимостта
от допълнителна продукция,
благодарение на въпросите
от страна на VIP- клиентите, а?
При отварянето на магазина,
ще включим 4 проекта
от новата линия…
А дизайнерите ни,
ще са най-подходящите.
Всичко е ясно.
Можете да вървите, Директор И.
– Сега.
Пазете се.
– Работете усърдно.
Снимките и дизайна
са така добри,
че не зная
какво да избера.
Избрах няколко.
Как Ви се струват тези?
Чанг Се Ън също избра тези,
преди да си тръгне.
Имате с нея и други отношения, нали?
– Какво?
Чух, че заедно сте създали
новата “Розова” линия
по случай сватбата ви.
Ако това е истина,
поздравявам Ви, Директоре!
Дже Мин каза, че отзивите за
новата продукция са много добри,
въпреки че не е пусната за продажба.
Всичко е благодарение на Вас.
Защо на мен?
Всичко е заради това,
че ти и Дже Мин
така добре се разбирате.
Да ти кажа ли нещо?
Всички наоколо,
смятат да ви подкрепят.
Майко, аз също искам
да Ви кажа нещо.
Наистина ли?
Какво?
Аз наистина искам…
да стана ваша снаха.
Сериозно?
О, Се Ън… Всичко добре ли обмисли?
Но, ако трябва да съм честна…
на мен ми харесва Джун Хи.
Какво?
Вие все едно,
ще ме приемете за снаха,
независимо от избора, нали?
А и Дже Мин,
също си има някой друг.
Ето, опитайте.
Еластична, дишаща,
водонепромокаема.
Спортната дреха трябва да е удобна,
но защо и е този блясък?
Дори е по-бляскава
от женските рокли.
Така говориш,
но ако отидеш в голф клуба,
ще видиш, че мъжете повече
от жените се грижат за облеклото.
В международните състезания
има много успели корейци,
заради екипите,
интереса към тях само нарасна.
Наистина ли?
Тогава… повече да е блясъкът
на женските дрехи за голф,
за да се различават?
Жените обичат всичко блестящо,
без значение къде.
Да, трудно ще ти е да забравиш
привичките от Донгдемун.
Но… защо Дже Мин закъснява?
Той каза,
че ще доведе някого на помощ.
На помощ?
– Не знаеш ли?
Изглежда иска да включи
още един дизайнер към проекта.
Сигурно са те. Иди, отвори.
Трябваше да дойдеш по-рано.
Идваш, когато работата свърши?
Влез.
Какво, по дяволите, става?
Това не е моя идея.
Баба избра Co Ю Джин.
Защо не влизаш?
Ти добре я познаваш. Не е нужно
да ви представям? Co Ю Джин.
Питах се, кой може да е
този дизайнер.
Но изобщо не помислих за нея.
Не аз. Препоръча я Елеганс.
А баба го подкрепи.
Вярно ли е?
Във всеки случай, е нужна помощ,
добре е, че си тук.
В гостната са материалите
и дрехите.
Добре.
– Оппа, ела с мен.
Да избереш бързо
един дизайн.
Добре.
Влизай.
Не си длъжна да идваш с нас.
Тук съм по работа.
И къде ще ходя,
за мен е без значение,
няма нищо общо с теб.
Защо си довел Co Ю Джин?
Казах ти – баба така реши.
Изглежда хареса дизайна на Co Ю Джин
и е решила да и даде шанс.
Ти я изхвърли, а сега искаш
да я върнеш обратно в “Сопиа”?
Толкова добре ли
се справи в Донгдемун?
Това не ти влиза в работата?
Това е първият ти проект,
по-добре се съсредоточи.
Маркетинговите проучвания…
Искам да видя колко са ефективни.
Не се вълнувай. Често ще се виждаме,
искаш ли го или не.
Хей, какво е това?
Какво е това?
– Ти… дявол, ти…
Тези твои шегички.
Колкото до блясък
или шарки,
имаме ги в плажните варианти?
По-добре да се използват
естествените нюанси.
Например, птици или дървета?
Нали е лятно облекло… Или океан?
Аз бих започнала с това.
А! Щом сме на тази тема,
добре е да участват
и корейските особености.
Тропическата тема
често се използва в чуждите марки.
Корейски?
О, този дизайнерски бутик,
който ти препоръчах…
Все още търсят дизайнери.
Не размисли ли?
Искам някак да ти помогна,
Съжалявам много
за случилото се с Джун Хи.
Джун Хи е единственият,
който трябва да съжалява, защо ти?
Казах ти.
Джун Хи и аз
сме не само приятели.
Трябва да направя всичко,
за да му помогна.
Какво говориш? Подходящ образец?
С това старомодно червено, супер си?
– Кой би казал…
И цветът, и външният вид…
изглеждат евтино.
Чуйте само…
Добре, да използваме
темата: “Птици и дървета”.
Мисля, че ще е подходяща
за дрехи за отдих.
Корейски растения…
бор, дъб, бамбук.
О, бамбук, харесва ми.
Като чуя лято, първо за него
се сещам. Какво мислите?
Не е ли странно, да се използва
изображение на бамбук?
Може и схематично да се изобрази.
Ето така… използват се
само очертанията?
Бамбукът да е много тънък,
идеално за лятна тема!
Мисля, че това ще сработи.
– Точно.
Зеленият оттенък пък,
ще увеличи усещането за свежест.
Хей, хей, хей, ти вече създаде
готов продукт, всичко ще се получи.
Успех!
Успех!
– Успех!
Сигурно защото сте работили заедно,
така бързо стана.
Искам да пия, гърлото ми пресъхна.
Някой иска ли вода?
Аз, аз…
Не трябва да се учудвам.
Те… откога се познават?
Откакто се върна от Париж.
Джун Хи стана управител на магазина
и се сближиха работейки заедно.
Но още не са осъзнали
чувствата си един към друг.
Затова не губи надежда,
все още имаш шансове.
Изглежда и при теб
не всичко е наред.
Любовта те е направила толкова
благоразумен.
Не се тревожи,
аз не съм от тези,
които лесно се отказват
от любимия човек.
Какви са отношенията Ви с моя брат?
Искаш да знаеш ли?
Честно казано,
аз трябва да ти кажа нещо.
Този ден,
когато ти определих среща…
Аз исках да ти кажа…
Вече е късно.
Да тръгваме.
Да, вървете първи.
Аз трябва да поговоря с Джун Хи.
Ти днес много се стара.
– Да.
Смятам да тръгвам.
Тръгваме.
Сядай.
Извинявай.
Но искам да остана сама.
Зная, че още чакаш Джун Хи.
Но този, когото срещна в магазина,
не е Джун Хи, а O Де Сан.
Той вече не съществува.
Затова трябва да го забравиш.
Сега само аз съм на твоя страна.
Та-дам!
Отвори го.
Как е? Харесва ли ти?
Както искаше, използвах най-добрата
материя и шевът е страхотен.
А талията направих с 3 см.
по-широка.
И осъзнах, че правилно съм си
избрала професията – дизайнер.
Толкова е вълнуващо,
да създаваш нещо за любимия човек.
Тогава каза, да не се влюбвам в теб,
защото ти си O Де Сан,
а не И Джун Хи.
Но сега, ти не си O Де Сан.
И аз… мисля, че ти си…
най-подходящият мъж.
Почакай, почакай.
Ето, вземи.
– Какво е това?
Идвай и работи тук,
когато поискаш.
От днес, забрави за мързела,
и работи, както трябва!
Утре имаш ли свободно време?
– Какво?
Трябва да ти кажа нещо важно,
да се срещнем утре.
Няма да те оставя сама,
както миналият път.
Какви са отношенията ти с брат ми?
Любопитно ли ти е?
Дявол…
Що за момиче е това,
с което се срещаш?
Какво?
– Тя, какво, по-добра ли е от Се Ън?
И ти подхожда, като нея?
Всичко ще ти обясня.
Учи в университет без акредитации
и е бедна като църковна мишка.
Уволниха я, заради
изтичане на информации,
има слухове, че и в бар е работила.
Има ли и още изненади?
Ти не можа да разбереш.
Не ми ли вярваш?
Не, не е важно коя е.
Просто кажи,
какво смяташ да правиш със Се Ън.
Се Ън…
Каза, че й харесва И Джун Хи.
Отнеми я от него.
Ако искаш да оглавиш “Сопиа”,
трябва да си със Се Ън!
За “Сопиа”…
не ми е нужна помощта на Се Ън.
Сам ще се справя,
със собствени сили, ще видиш.
Ти наистина ли…
– Тя не ми е нужна.
Не искам да споря
повече с теб за това, майко.
Побърка ли се.
Джун Хи. Той е проблема.
Защо толкова прилича на майка си.
Тя ми отне Кан Гил,
а той на теб – Се Ън.
Изглежда, смъртта на някой от тях,
е единственото решение.
Щях да счупя вратата, ако не беше
излязла. Добре е, че си тук.
Повече нямаме поводи за срещи.
– Защо това да не е повод?
Вече те помолих за прошка.
И предложих да започнем
всичко отначало,
аз като И Джун Хи, а не като
O Де Сен, но ти не ми отговори.
И какво ще промени това.
А… сменил си си името.
Вече не работиш в Донгдемун
и си наследникът на “Сопиа Апарел”
Мислиш, съм глупачка
и ще приема всичко това?
Не можеш ли?
Модни дрехи, скъпи коли, голям дом.
Не трябва повече
да работиш в магазина. Лошо ли е?
Казах ти, че ще ти помогна
да си върнеш дома.
Не се ли върна при Де Мин
заради това?
Ето защо не мога да ти простя.
Как може така да унижаваш хората?
И ако бях приела предложението му,
нямаше да е заради неговите връзки.
В крайна сметка,
той никога не ме е лъгал.
Не идвай повече тук.
Обичам те.
Казах, че те обичам.
Ето какво исках да ти кажа
този ден.
Станах И Джун Хи, само заради теб.
Просто исках да ти го кажа.
Помните ли ме?
Аз… помня Ви.
Да. Тогава…
сигурно помните
и какво се случи
преди много години.
Майката отдавна изчезна.
Тя ме помоли… за услуга.
Да оставя поне едното дете.
Как мога да й откажа?
Обещах да държа всичко в тайна,
но…
Какво се случи с детето,
когато тя си тръгна ли?
Те толкова си приличаха,
сякаш бяха две деца
в едно тяло.
Ненавижда ме,
защото съм И Джун Хи.
А аз, правих всичко заради нея.
Сега какво ще правя?
Още не е късно да върна
всичко назад, нали?
Уморих се да живея чужд живот.
Дали още мога да върна всичко,
както си е?
А ти, какво би направил,
ако беше на мястото на И Джун Хи?
Какво?
Ти… искаш ли да останеш

Get Adobe Flash player

Comments are closed.